Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Член номер 6HV8SQ:

Чиракът поиска КИНГСЛЕЙКИ благодари, беше в добро настроение. Носеше бяла тениска с надпис в чест на двестагодишнината, дънки „Левис"501 и тежки работни ботуши. Гласът му бе пресипнал от пушене; пакет цигари, приблизително полупразен, се подаваше от джоба му. Светлорусата му коса е по-дълга – този служител никога не я е виждал пусната толкова. След направен коментар чиракът отбеляза: „Искам да стане с дължината на коса на магьосник". 23 септември, понеделник, 1:19ч. сутринта. Ясно небе и силен мирис от океана.

Това е бил Кларк Мофат. Той трябва да е. Бележката е след полунощ, което означава, че е от нощната смяна, което означава, че „този служител" е бил наистина Егар Декъл. Има и още.

Чиракът минава бързо през Пъзела на Основателя. По-поразяваща от скоростта му обаче е неговата увереност. Липсват колебанието или разочарованието, характерни за толкова много други чираци (сред които включително и този служител). Сякаш изпълнява позната песен или танцува познат танц. Синя тениска, дънки „Левис"501, работни ботуши. Косата все още е дълга. Получи БРИТО. 11 октомври, петък, 2:31 ч. сутринта. Звуци на морска сирена.

И продължава все така. Бележките си приличат, но посланието е ясно: Клак Мофат е бил блестящ член на братството. Възможно ли е... дали той не е тъмното, подобно на мъх зеленикаво съзвездие от визуализацията? Дали той е този, който е обходил цялото лице на Основателя за времето, през което другите чираци са проследили само един клепач или ухо? Сигурно има начин да свържа конкретните бележки с визуализацията и...

Камбанката звънва и аз вдигам глава от безкрайния текст, точещ се пред мен. Късно е и очаквам да видя член на братството, но е Мат Майтелбранд, мъкнещ черен пластмасов куфар. Голям е, по-голям от него самия и се заклещва на вратата.

– Какво правиш тук? – питам аз, докато му помагам да освободи багажа си. Повърхността на куфара е грапава и груба, закопчалките са метални и тежки.

– Имам мисия – казва Мат, дишайки запъхтяно. – Това е последната ти нощ, нали?

Бях му се оплакал от небрежното отношение на Пенумбра към бизнеса.

– Може би – казвам аз. – Вероятно. За какво е това?

Той отпуска сандъка на пода, откопчава закопчалките (те издават силен щрак - щрак звук) и го отваря широко. Вътре, разположено в легло от сив дунапрен, има фотографско оборудване: кварцови прожекторни лампи с дебели телени прегради и дълъг, навит на широки кръгове яркооранжев кабел.

– Ще документираме това място – казва Мат. Слага ръце на кръста си и се оглежда оценяващо наоколо. – То трябва да бъде съхранено.

– Значи какво... ще направиш снимки?

Мат поклаща глава.

– Не, това би означавало да му се направи частично съхранение. Мразя частичните съхранения. Ще заснемем всяка частица от повърхността, от всеки ъгъл под ярка равномерна светлина.

Прави драматична пауза.

– За да можем да го пресъздадем.

Ченето ми направо увисва.

Той продължава.

– Правил съм фотореконструкция на замъци и имения. Тази книжарница е малка. Ще са нужни само три-четири хиляди снимки.

Намерението на Мат е напълно абсурдно, маниакално и вероятно невъзможно. С други думи: идеално пасва на това място.

– Е, къде е фотоапаратът? ~ питам аз.

Като по даден знак камбанката над вратата издрънчава отново и Нийл Ша влиза, натоварен с чудовищно голям „Никон", висящ на врата му, и с по една бутилка зелев сок във всяка ръка.

– Взех нещо за освежаване – казва той, като повдига високо бутилките.

– Вие двамата ще ми бъдете асистенти – казва Мат. Подритва черния пластмасов куфар с крак. – Почвайте да разполагате апаратурата.

Книжарницата е осветена ярко и температурата е непоносимо висока като в пещ. Лампите на Мат са свързани заедно и са включени в контакта зад бюрото. Напълно съм сигурен, че бушоните ни ще изгърмят, а е възможно да гръмнем и трансформатора на цялата улица. Неоновият знак на стриптийз клуба може би е в опасност тази нощ.

Мат се е покачил на една от стълбите на Пенумбра. Използва я като импровизиран статив, а Нийл го бута бавно из книжарницата. Мат държи уверено фотоапарата пред лицето си и щрака на всяка крачка, която Нийл прави – равномерни, дълги крачки. Апаратът задейства прожекторите, които са разположени във всички ъгли и зад бюрото, и всички светват и издават силен звук – пук, пук, пук – при всяка снимка.

– Знаеш ли – казва Нийл, – можем да използваме тези снимки, за да направим 3D модел.