Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

– Имаме биографията на Айнщайн от Айзаксън. Онзи, който написа книга и за Стив Джобс. Все още ли я искаш?

Тя се усмихна и се обърна на високите си – наистина много високи – токове и така имахме пет книги за една вечер. Нов рекорд.

Всеки ден получаваме нови книги. Когато идвам на смяна, Оливър ми показва кутиите, струпани на купчина, очите му са широко отворени и леко подозрителни. Той е доста неспокоен, откакто се върнах и му разказах всичко, което бях научил в Ню Йорк.

– Мислех си, че тук става нещо странно – бе казал тогава тихо той, – но винаги съм предполагал, че са наркотици.

– Мамка му, Оливър! Какво?

– Ами.. Мислех си, че някои от книгите са пълни с кокаин.

– И никога не си направи труда да го споменеш?

– Беше просто теория.

Оливър смята, че постъпвам разточително с нашите намаляващи ресурси.

– Не мислиш ли, че трябва да пестим парите възможно най-дълго?

– Говориш като истински археолог или реставратор – цъквам с език аз. – Парите обаче не са като теракотата. Ще изкараме повече, ако се опитаме да направим нещо, а не ако не променяме нищо. Трябва да опитаме.

И така, сега имаме тийнейджъри магьосници. Имаме вампирска полиция. Имаме мемоари на журналисти, манифести на дизайнери, графичен роман на прочут готвач. В жест на носталгия – може би и като проява на дързост – имаме и новото издание на „Хроники на драконовата песен", и трите части. Поръчах и аудиокниги за Нийл. Той вече не чете книги, но може да си ги слуша, докато вдига тежести.

Опитвам се да накарам Пенумбра да се въодушеви за всичко това – нашите нощни приходи са все още капки в морето, но все пак това са капки там, където преди нищо не течеше, но той е прекалено зает с Голямото разшифроване.

Една студена сутрин, във вторник, Пенумбра се втурва в книжарницата с чаша кафе в едната ръка и с мистериозния си електронен четец в другата и аз му показвам новите придобивки на рафтовете:

– Стивънсън, Мураками, последният Гибсън, нови издания на Мофат – соча аз и продължавам да изреждам. За всяка книга съм направил бележка с препоръка, които съм подписал от негово име. Притеснявах се, че той може да се подразни от моето своеволие, но той дори не забелязва.

– Много добре, момчето ми – кимва, все още загледан в четеца. Дори не е разбрал какво съм му казал току-що. Книжните етажерки са все по-далечна вселена за него. Кимва отново, преглежда бързо нещо на екрана и после вдига глава. – По-късно днес ще има среща. Гугълците ще посетят книжарницата...

Произнася думата на четири срички, малко неясно, като „го-дзил-ци-те".

– ... за да обсъдим подхода си и начина на действие.

Прави пауза.

– Мисля, че и ти трябва да присъстваш.

И така, този следобед в Денонощната книжарница на мистър Пенумбра се провежда голяма сбирка на стария и новия екип на нашата задруга. Присъстват най-възрастните от „учениците" на Пенумбра, белобрадият Федоров и жена на име Мюриъл с къса сребриста коса. Не съм я виждал преди; сигурно е от дневните посетители. Федоров и Мюриъл следват своя учител. Те ще се отцепят от братството.

Има групичка от „Гугъл", подбрана и изпратена тук от Кат. Това са Пракеш и Ейми, и двамата по-млади дори от мен, както и Джад от скенера. Той оглежда с възхита ниските етажерки. Може би ще успея да му продам нещо по-късно.

Нийл е на конференция на предприемачи в центъра на града – иска да се срещне с повече колеги на Кат и да посее семената за бъдещата продажба на „Анатомикс", но е изпратил Игор, който е новак в тази история, но попива всичко на мига. Всъщност може би той е най-умният човек в книжарницата.

Всички заедно, млади и стари, стоим около бюрото в предната част и държим в ръце книги от Другия списък . Това е съкратен курс в историята на Свещената матрица и във вековния труд на братството.

– Това са книги – казва Федоров с тежкия си акцент, – не просто редици от букви.

Прокарва пръст по страницата.

– Затова трябва да се има предвид не само подредбата на буквите, но и подредбата на страниците. Някои от най-простичките системи за кодиране разчитат на тази композиция на страниците.

Гугълците кимват и си водят бележки на лаптопите си. Ейми е съоръжила своя „Айпад" с малка клавиатура.

Камбанката над вратата издрънчава и висок мъж с очила с черни рамки и дълга конска опашка влиза в книжарницата.

– Съжалявам за закъснението – казва запъхтяно той.

– Здрасти, Грег – казва Пенумбра.

– Здрасти, Грег – казва Пракеш едновременно с него.