Робин Слоун - Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Най-накрая се срещаме в четвъртък вечер, за кратко, на суши. Студено е и тя носи дебело пепитено сако над тънък сив пуловер и ярка блуза. Червената тениска я няма.

Кат бърбори за проектите си, за всичко ново, което е научила. Правят 3D уеб браузър. Правят кола, която шофира сама. Правят суши търсачка – насочва пръчиците си към нашата вечеря, – за да помагат на хората да намерят риба, която е подходяща за тях, достатъчно хранителна и без живак. Правят машина навремето. Създават форма на възобновяема енергия, която се подхранва от човешката гордост.

С всеки нов мега проект, който описва, се чувствам все по-малък и по-незначителен. Как може да задържиш интереса си към нещо – или към някого, – когато целият свят е твоето ново платно?

– Но това, което ми е най-интересно – казва Кат, – е „Гугъл завинаги". Точно така: удължаването на живота. Тя кимва.

– Нуждаят се от повече ресурси. Ще бъда техен съюзник в МП – наистина ще се опитам да подкрепя каузата им. В дългосрочен план това може да е най-важното нещо, което някога сме правили или ще направим.

– Не знам, това с колата ми се струва страхотно...

– Може би утре ще им дадем нещо, върху което да работят – продължава Кат. – Представи си, ако намерим нещо откачено в тази книга? Като ДНК верига? Или формула за някакво ново лекарство?

Очите и светят. Трябва да й го призная: наистина вярва в безсмъртието. Фантазията й работи на пълни обороти.

– Вярваш прекалено много на един средновековен издател – казвам аз.

– Изчислили са обиколката на Земята хиляда години преди изобретяването на печатарската преса – изсумтява тя. После размахва пръчиците си към мен: – Ти можеш ли да изчислиш обиколката на земното кълбо?

– Ами... не.

Млъквам за миг.

– Чакай, а ти можеш ли?

Тя кимва.

– Да, всъщност е супер лесно. Идеята е, че хората в миналото са си знаели работата. И са знаели неща, които ние днес все още не сме преоткрили. ТП и СП, помниш ли? Старото познание. Това може да е върховното СП.

След вечеря Кат не идва при мен. Казва, че трябва да чете много имейли, да преглежда прототипи, да редактира страници в „Уикипедия". Наистина ли току-що бях победен от страница в „Уикипедия"? Прибирам се сам в мрака и се чудя как обикновен човек може да изчисли обиколката на Земята. Нямам представа. Сигурно просто трябва да проверя в интернет.

ОБАЖДАНЕТО

Това е нощта преди сутринта, за която Кат Потенте е насрочила решителната атака срещу вековния codex vitae на Алд Мануций. Нейният гугъловски взвод е свикан. Вълнуващо е – трябва да призная, наистина е вълнуващо, но също и изнервящо, защото нямам представа какво ще бъде бъдещото ка . Денонощната книжарница на мистър Пенумбра . Самият той не говори много, но имам чувството, че напълно е занемарил това място. Донякъде го разбирам: кой се нуждае от бремето на една стара книжарница, когато му предстои среща с вечния живот?

Ще видим какво ни готви утрешният ден. Каквото и да се случи, ще бъде страхотно представление. Може би след това Пенумбра ще бъде Готов да говори за бъдещето. Все още искам да сложа онзи билборд на автобусната спирка.

Нощта е спокойна, засега има само двама клиенти. Обикалям между рафтовете, подреждам новите си придобивки. Повишавам „Хроники на драконовата песен" до най-горната лавица, после небрежно разгръщам първия том. На задната корица има малък черно-бял портрет на Кларк Мофат, на около трийсет години. Има рошава руса коса и гъста брада, облечен е с обикновена бяла тениска и се усмихва с искряща усмивка като реклама на паста за зъби. Под снимката пише:

Кларк Мофат (1952–1999) – писател, живял в Болинас, Калифорния. Най-голяма известност му носи поредицата „Хроники на драконовата песен", както и детската книжка „Още истории за Фърнвен". Завършва Морската академия на САЩ и служи като специалист по комуникациите на борда на атомната подводница „Уест Вирджиния".

Хрумва ми идея. Нещо, което никога не съм правил преди – нещо, което не ми е хрумвало да направя през цялото време, откакто съм тук. Ще потърся някого в дневниците.

Нужен ми е дневник номер VII, защото в него са описани годините от средата на осемдесетте до ранните деветдесет на двайсети век. Намирам сканирания текст на лаптопа си и вкарвам в търсачката описание: човек с рошава руса коса и брада.

Отнема малко време, пробвам и други ключови фрази, преглеждам няколко неподходящи резултата. (Оказва се, че тук са се отбивали доста брадати типове.) Търся в миналия през скенера текст, не в ръкописния, така че не мога да определя дали това са бележките на Едгар Декъл. Би било готино, ако той е този, който... Ето.