Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Чандреш го следва от палатка в палатка и чака отвън, обзет от нарастващо безпокойство.

За кратко, когато отделя няколко секунди, за да свърши една друга работа, Марко загубва следите и на двамата. Стрелките на часовника до портите отброяват минута след минута, орнаментите по него се въртят и разместват.

Октомври преминава в ноември — преход, който като цяло протича незабелязан от всички, освен от стоящите най-близко до часовника.

Тълпата оредява. Маските се връщат обратно в кошниците из двора и край портите — неравни купчини от празни очи и кордели. Родителите дърпат децата си навън с обещанието, че на следващата вечер може да се върнат, макар циркът тогава вече да си е заминал и по-късно същите тези деца ще се почувстват измамени и предадени.

Господин А. Х. спира на една широка и почти безлюдна пътека в задната част на цирка. Чандреш го наблюдава от известно разстояние, но не вижда добре каква е причината, накарала мъжа в сивия костюм да престане да се движи. Сигурно разговаря с някого. През процепите на маската си Чандреш забелязва единствено неподвижния сив костюм и леко мърдащия сив цилиндър. Вижда открита мишена и между него и нея няма нищо.

До ушите му като ехо долита глас, който го уверява, че мъжът не е реален. Че е само продукт на въображението му. Нищо друго, освен сън.

После настъпва пауза. Само за момент времето се забавя като предмет, който се бори с гравитацията, докато пада. Режещият студен вятър, циркулиращ из откритите пътеки на цирка, спира. В този миг нищо не потрепва — нито брезентът на палатките, нито връзките на маските.

В най-високата палатка една от акробатките загубва идеалния си баланс и пада, но партньорите й я хващат малко преди да се е размазала на земята.

Огънят в двора изведнъж изпуква и изпраща плътен черен облак от сажди нагоре, което кара посетителите, застанали най-близо до него, да отскочат назад, кашляйки.

Котенцето, което скача от ръката на Попет към ръката на брат й, изведнъж се сгърчва във въздуха и се приземява на гърба си, а не на лапичките си и се претъркулва към Уиджит с гневно мяукане.

Илюзионистката спира, плавното й представление замира, докато тя стои като замръзнала на мястото си с пребледняло лице като на смъртник. Олюлява се, сякаш всеки момент ще падне, и няколко човека от публиката стават да й помогнат, но тя не пада.

Марко се свива на две, сякаш ударен в стомаха от невидим нападател. Минаващ наблизо зрител го хваща за ръката, за да му помогне да запази равновесие.

Чандреш Кристоф Лефевр изважда тежкия сребърен нож от джоба на палтото си и го запраща напред, без да се поколебае.

Ножът полита от ръката му, разцепва въздуха с перфектно въртене.

Мишената му е точна и неподвижна. Толкова истинска, колкото истинско може да бъде подобно нещо.

После мръдва.

Сивият вълнен гръб на костюма на господин А. Х. трепва. Мъжът се отмества съвсем леко настрана. Стъпката му е грациозна. Жестът е несъзнателен. Движение на тежест в пространството.

Ножът закача ръкава му и се забива в гърдите на човека, с когото разговаря господин А. Х. Острието пронизва с лекота черното разкопчано сако, удря сърцето, сякаш то е било първоначалната мишена, сребърната дръжка щръква точно под яркочервения шал.

Господин А. Х. подхваща хер Фридрих Тийсен, докато той се стоварва напред.

Чандреш гледа втренчено към празната си ръка, сякаш не може да си спомни какво е държал с нея допреди малко. Със залитане поема обратно към двора с огъня. На тръгване от цирка забравя да си свали маската и когато на следващия ден я намира в къщата си, не разбира откъде се е взела там.

Господин А. Х. полага хер Тийсен на земята, без да спира да му говори толкова тихо, че никой не го чува. В началото пръснатите наоколо хора не забелязват нищо, макар някои да са изненадани, задето двамата млади изпълнители на няколко стъпки от тях внезапно прекъсват шоуто си и момчето, облечено в черен костюм, започва да събира изнервените котенца.

След доста време господин А. Х. престава да говори, слага облечената си в сива ръкавица длан върху лицето на хер Фридрих Тийсен и затваря нежно изненаданите му очи.

Последвалото мълчание се разпръсква от писъка на Попет Мъри, когато локвата кръв по земята достига до белите й ботуши.

Преди шокът да е прераснал в хаос, господин А. Х. измъква леко ножа със сребърната дръжка от гърдите на хер Тийсен, после се изправя и се отдалечава.

Той минава покрай поразения и все още нестабилно крепящ се на краката си Марко и му подава изцапания с кръв нож, без да му продума или да го погледне, после изчезва в тълпата.