Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

— Не знам.

— А какво знаеш?

Попет вдига поглед към нощното небе. Тъмни облаци скриват по-голямата част от звездите, но малки групички от тях все пак излизат наяве и нежно примигват.

— Спомняш ли си, че когато бяхме в „Звездоброеца“, аз видях нещо ярко, но не разбрах какво е?

Уиджит кимва.

— Беше вътрешният двор. Целият двор, не само огънят. Ярък, пламтящ и горещ. После… Не знам какво стана, но Бейли се оказа там. В това поне съм сигурна.

— И това ще се случи скоро?

— Мисля, че много скоро.

— Дали да не го отвлечем?

— Стига, Уидж.

— Не, наистина. Можем да го направим. Ще се промъкнем в къщата му, ще го ударим с тежък предмет по главата и ще го довлечем тук, като внимаваме да не будим подозрение. Ще е на влака, преди да се е свестил, а тогава вече няма да има избор. Бързо и безболезнено. Да, безболезнено за нас. Като изключим мъкненето на тежко тяло, де.

— Не смятам, че това наистина е най-добрата идея, Уидж — казва Попет.

— О, я стига — ще бъде забавно.

— Не мисля. Вече направихме каквото трябваше и сега ни остава само да чакаме.

— Сигурна ли си?

— Не — тихо отвръща Попет.

След малко Уиджит тръгва да търси нещо друго за ядене, а сестра му остава да чака сама покрай портите, като от време на време хвърля поглед през рамо, за да види колко часа показва часовникът зад нея.

Лондон, 31 октомври — 1 ноември, 1901 година

„Въпреки че всяка прекарана в цирка нощ може напълно заслужено да се нарече магическа, пише веднъж хер Тийсен, нощта на Вси светии е нещо специално. Самият въздух пращи от мистерии.“

Нощта на Хелоуин е студена и свежа. Шумната тълпа е облечена в дебели палта и шалове. Мнозина носят маски, лицата им се губят зад черни, бели и сребърни домина.

Светлината в цирка е по-приглушена от обичайното. Имаш чувството, че от всеки ъгъл пълзят сенки.

Чандреш Кристоф Лефевр влиза в цирка без предупреждение. Взема една сребърна маска от кошницата до портите и я намества пред лицето си. Жената в будката за билети не го разпознава, когато той си плаща входа.

Чандреш обикаля из цирка като в някакъв сън.

Мъжът в сивия костюм не носи маска. Движи се бавно, със спокойна, почти мързелива походка. Няма конкретни планове къде да отиде, мести се от палатка в палатка. В една влиза, друга подминава. Купува си чаша чай и застава насред двора, известно време наблюдава огъня, после тръгва отново по пътеките между палатките.

Никога досега не е посещавал цирка и изглежда, се забавлява. Чандреш го следва, не пропуска нито едно негово движение. Преследва го сред палатките и го гледа как плаща чая си в двора. Забива поглед в земята край краката на мъжа в сивия костюм, търси сянката му, въпреки че опитите му се провалят от непрестанно местещата се светлина.

Никой, освен Чандреш не му обръща внимание. Минувачите не го поглеждат, нито един чифт очи не се отправя в неговата посока въпреки височината на мъжа и безупречния му сив костюм и цилиндъра. Дори момичето, което му продава чая, едва го зърва и бързо се обръща към следващия клиент. Мъжът в сивия костюм се плъзга из цирка подобно на сянка. В ръка държи бастун със сребърна дръжка, който не използва.

Чандреш неведнъж го загубва в тълпата, сивото се разтваря в морето от бяло и черно, поръсено с цветните петна от дрехите на посетителите. Никога не му отнема много, за да зърне отново сивия цилиндър, но в интервалите, когато го е изгубил от поглед, той става изключително нервен, чак се разтреперва, играе си разсеяно с палтото и със съдържанието на джобовете си.

Чандреш мърмори нещо под носа си. Онези, които минават достатъчно близо, за да го чуят, му хвърлят странни погледи и се стараят да го избегнат.

Мосю Лефевр е следван по петите от млад мъж, когото той не би познал, дори да го погледнеше в очите. Въпреки това младежът се старае да спазва дистанция. Вниманието на Чандреш е концентрирано единствено върху мъжа в сивия костюм и нито веднъж не се отклонява към младежа, който малко прилича на асистента му.

Марко не сваля сиво-зелените си очи от шефа си, не е сложил маска пред лицето си, което само Силия би познала — но тя и без това е заета.

Преследването продължава известно време. Господин А. Х. спокойно обикаля из цирка. Посещава гледачката на карти, която не го разпознава, но подрежда бъдещето му в любезни редици и признава, че някои части от него се припокриват и са объркващи. Гледа представлението на илюзионистката. Тя дава знак, че го е забелязала, с едно-единствено едва забележимо кимване. Разглежда „Залата с огледалата“ в компанията на безброй фигури, облечени в сиви костюми и със сиви цилиндри на главата. Качва се на „Въртележката“. Изглежда особено впечатлен от „Ледената градина“.