Эрин Моргенштерн - Нощният цирк

Движението на кораба се преустановява веднага. Хартията се сгърчва и мастиленият океан избледнява, оставяйки само кръг от столове в една раирана палатка, докато Марко се строполява на пода.

Болката го пронизва безшумно. Силия коленичи до него и взема ръката му в своята.

— В нощта на годишнината на цирка, в нощта, когато ме целуна. Същата онази вечер аз си помислих за същото. Не исках повече да играя, исках само да бъда с теб. Мислех си да ти предложа да избягаш с мен и наистина имах намерение да го направя. В момента, в който успях да се убедя, че можем да го постигнем, изпитах такава силна болка, че едва стоях на краката си. Фридрих не знаеше какво ми става, помогна ми да седна в един тих ъгъл, хвана ръката ми и понеже е толкова добър и мил, не настоя да узнае причината, когато не можах да му я обясня.

Тя поглежда към белега на Марковия пръст и той се опитва да си поеме дъх.

— Помислих си, че е заради теб — продължи тя. — Веднъж се опитах да не хвана влака, на който трябваше да се качим, и болката беше също толкова силна. Ние сме обвързани много здраво и неразривно.

— Искала си да избягаш с мен — казва Марко и се усмихва, въпреки мъчещата го болка. — Нямах представа, че онази целувка ще е толкова ефективна.

— Можеше да направиш така, че да я забравя, да я изтриеш от паметта ми със същата лекота, с която го направи с всички в нощта на партито.

— Това не беше особено лесно — признава Марко. — Освен това не исках ти да я забравиш.

— Не бих могла. Как се чувстваш?

— Нещастен. Но болката отшумява. Онази вечер казах на Александър, че искам да напусна. Сигурно не съм го мислел сериозно. Просто го провокирах.

— Вероятно целта им е била да ни накарат да си мислим, че не сме като затворени в клетка. Не можем да усетим решетките, ако не се блъснем в тях. Баща ми казва, че щеше да е по-лесно, ако двамата с теб не се интересувахме толкова много един от друг. Може би е прав.

— Опитах се — въздъхва Марко и взема лицето й в дланите си. — Опитах се да те оставя да си тръгнеш, но не мога. Не мога да спра да мисля за теб, не мога да престана да те сънувам. Не се ли чувстваш и ти така по отношение на мен?

— Чувствам се. Имам те тук, навсякъде около мен. Седя в „Ледената градина“, за да изпитам поне миниатюрна частичка от всичко това, което ме караш да изпитвам. Чувствах го дори още преди да зная кой си и всеки път, когато си мисля, че по-силно не може да стане, то ме опровергава.

— Тогава какво е това, което ни спира да сме заедно сега? — Той отпуска длани по извивката на шията й.

— Искам го — притаява дъх Силия, когато ръцете му се спускат по-надолу. — Повярвай ми, искам го. Но не става въпрос само за теб и мен. В тази игра са замесени твърде много хора. Става все по-трудно и по-трудно всичко да се държи под контрол. А това — тя слага ръце върху неговите — това е ужасно разсейващо. Притеснявам се какво може да се случи, ако загубя концентрацията си.

— Ти нямаш източник на сила — казва Марко.

Силия го поглежда объркана.

— Източник на сила ли? — повтаря тя.

— Така, както аз използвам големия огън — като проводник. Вземам енергия от огъня. Ти нямаш нищо такова, нали? Работиш, разчитайки само на себе си?

— Не познавам друг начин.

— Непрекъснато ли контролираш цирка?

Силия кимва.

— Свикнала съм. През по-голямата част от времето няма проблеми.

— Не мога да си представя колко уморително трябва да е.

Той я целува нежно по челото, преди да я пусне. Остава възможно най-близко до нея, без да я докосва.

И тогава започва да й разказва истории. Митове, които е научил от учителя си. Фантазии, които сам е съчинил, вдъхновени от откъси от прочетени архаични книги с ронещи се обвивки. Концепции за цирка, които не могат да бъдат поместени в палатки.

Тя му отвръща с разкази за детството си, прекарано зад кулисите на театрите. Приключения в далечни градове, посещавани от цирка. Разказва му случки от дните си на медиум, доволна, че той намира заниманието за толкова абсурдно, за колкото го беше смятала и тя навремето.

Седят и разговарят до зори. Той я оставя едва когато циркът е готов да затвори.

Марко притиска Силия до гърдите си за момент, преди да се изправи, и я вдига нагоре заедно със себе си.

Изважда от джоба си една визитка, на която е изписана само буквата М. и някакъв адрес.

— Напоследък прекарвам по-малко време в къщата на Чандреш — казва той и й подава визитката. — Когато не съм там, можеш да ме откриеш на това място. Винаги си добре дошла, няма значение дали е нощ, или ден. Винаги когато си в настроение да се поразсееш.