Исабель Альенде - Къщата на духовете

Тази година пътищата на Хайме и на Николас се разделиха окончателно, защото между двамата братя съществуваха непримирими противоречия. По това време Николас беше пощурял по танца „фламенко“ и разправяше, че го бил научил от циганите по кръчмите в Гранада, Испания, макар че всъщност никога не беше и помирисвал чужбина. Но така го биваше да баламосва, че дори в собственото му семейство взеха да си казват „ами ако все пак“. Само чакаше някой да го подкачи, за да се изяви. Скачаше върху масата в трапезарията — голямата дъбова маса, на която бяха положили едно време мъртвата Роса и която бе наследила Клара, и започваше своята — пляскаше като побъркан, тропаше и ситнеше като въртоглав, подскачаше и надаваше пронизителни викове, докато успяваше да привлече всички обитатели на къщата, някой и друг съсед, а веднъж и карабинерите, които надойдоха с извадени от калъфите палки и окаляха килимите с ботушите си, но и те, както всички останали, най-накрая ръкопляскаха и викаха „оле“. Масата издържа геройски, но още след седмица заприлича на месарски тезгях за разфасоване на говеждо. Андалуското фламенко не се радваше на никаква почит сред тогавашното еснафско столично общество, но Николас подаде скромно обявление във вестника, че си предлага услугите като учител по този пламенен танц. На другия ден дойде първата му ученичка, а след седмица вече бе плъзнала мълвата колко бил очарователен. Момичетата идваха на тумби, отначало засрамени и сковани, но той така започваше да се увърта около тях, така ситнеше, обгърнал ги през кръста, така им се усмихваше коцкарски — биваше го по тая част, — че на бърза ръка успяваше да ги запали.

Уроците му донесоха успех. Малко оставаше масата в трапезарията да се разпадне на трески, Клара започна да се оплаква от главоболие, а Хайме се затваряше в стаята си и се мъчеше да учи с две топчета восък в ушите. Когато научи какви ги върши синът му в къщи в негово отсъствие, Естебан Труеба се ядоса страшно — впрочем с право — и му забрани да използва дома като школа по фламенко и тем подобни. Николас трябваше да се откаже да се кълчи, но начинанието му го превърна в най-нашумелия младеж за сезона, в крал на вечеринките и на всички женски сърца, защото докато другите учеха, обличаха се в сиви двуредни костюми и си подрязваха мустачките като изпълнители на „болеро“, той проповядваше свободната любов, цитираше Фройд, пиеше перно и танцуваше фламенко. Успехът му в обществото обаче така и не притъпи неговия интерес към психическите умения на майка му. Опитваше се да й съперничи, но къде ти. Занимаваше се усърдно, упражняваше се толкова ревностно, че рискуваше да си опропасти здравето, и не пропускаше петъчните събирания с трите сестри Мора, въпреки изричната забрана на баща му, който му натякваше, че това не били работи за мъже. Клара се мъчеше да го утешава заради несполуките му.

— То това, сине, нито се научава, нито се предава по наследство — казваше тя, като го гледаше как от съсредоточаване става чак разноглед, докато се напъва до посиняване да премести солницата, без да я докосне.

Трите сестри Мора много обичаха момчето. Даваха му да чете специалните книги и му помагаха да търси ключа за разгадаване тайните на хороскопите и на картите за гледане. Хванати за ръка, те присядаха край него, за да го заредят с благотворни флуиди, ала и това не наспори у Николас мисловни свръхсили. Взеха под свое покровителство любовната му връзка с Аманда. Отначало девойката май се позахласна по трикраката маса и по дългокосите артисти и художници в къщата на Николас, ала не след дълго и дотегна да призовава призраци и да рецитира Поета, чиито стихове се предаваха от уста на уста, и постъпи като репортерка в един вестник.

— Мошеническа професия — отсече Естебан Труеба, като научи.

Труеба не харесваше Аманда. Не обичаше да я вижда в дома си. Мислеше, че влияе зле на сина му, и си беше втълпил, че дългата й коса, силно гримираните й очи и мънистата й говорят за някакъв скрит порок, а привичката й да си събува обувките и да сяда на пода с кръстосани крака, като същински туземец — за обноски на мъжкарана.

Аманда гледаше песимистично на света и за да понася по-леко депресиите си, пушеше хашиш. Николас, за да не пада по-долу — и той. Клара забелязваше, че синът й хич не го бива от време на време, но макар и надарена с неимоверна интуиция, тя не свърза ориенталските лули, които пушеше Николас, със странните състояния, в които изпадаше той — гледаше отнесено, като ударен с мокър парцал, ту се разкисваше, ту се хилеше с повод и без повод. Просто Клара никога не бе чувала нито за хашиш, нито за опиати изобщо. „От възрастта е, ще му мине“, казваше тя, като го гледаше как се държи като ненормален, и забравяше, че Хайме е роден в същия ден, а не проявява братовите си чудачества.