Исабель Альенде - Къщата на духовете

По онова време Аманда ходеше често у Труебови. Нямаше строго определено работно време във вестника и при всяка възможност се отбиваше в голямата къща на ъгъла заедно с братчето си Мигел. Присъствието на двамата не биеше на очи в голямата сграда, винаги изпълнена с хора и с оживление. Мигел, тогава към петгодишен, беше спретнат и сдържан, не правеше никакви пакости, никой не го забелязваше, сливаше се с шарките на тапетите по стените и с мебелите, играеше сам в градината и вървеше след Клара из цялата къща и й викаше „мамо“. На Хайме пък викаше „татко“ и затова предположиха, че Аманда и Мигел са сираци. Аманда не се делеше от брат си, водеше го в работата си, приучи го да яде всичко, по всяко време, и да спи, където го сварата свари. Ограждаше го с пламенна, необуздана нежност, чешеше го като кученце, хокаше го, когато я ядосаше, а после се втурваше да го прегърне. Не даваше никой да прави забележки или да заповядва на брат й, не допускаше да й натякват за странния живот, който го караше да води, и го бранеше като лъвица, макар че никой не се канеше да го напада. Единствено на Клара разрешаваше да изказва мнения за възпитанието на Мигел и тя сполучи да я убеди, че трябва да го пратят на училище, за да не остане неграмотен борсук. Не че Клара беше чак ревностна привърженичка на системното и редовно обучение, но специално за Мигел реши, че никак няма да е излишно да ходи на училище по няколко часа дневно, за да се приучи на дисциплина и да свикне да общува с други деца на неговата възраст. Тя лично го записа, купи му учебни пособия и униформа и двете с Аманда го заведоха на училище първия ден. На входа Аманда и Мигел се прегърнаха разплакани. Учителката се видя в чудо — не можеше да откъсне детето от полите на сестра му, за които то се държеше със зъби и нокти, пищеше и раздаваше отчаяни ритници на всеки приближил се. Най-сетне с помощта на Клара учителката успя да завлече детето навътре и училищната врата се хлопна зад гърба му. Аманда седна на бордюра и клеча там цялата сутрин. Клара също, защото се чувствуваше виновна за тази чужда мъка и започваше да се съмнява дали пък не е сбъркала с начинанието си. На обед би звънецът и голямата врата се отвори. Видяха да излиза стадо ученици. Сред тях, кротък, мълчалив и без сълзи, с черта от молив на носа и със смъкнати и подпетени чорапи вървеше малкият Мигел. За тези няколко часа той се бе научил да крачи в живота, без да се държи за ръката на сестра си. Аманда го притисна буйно до гърдите си и в прилив на нежност му каза: „Живота си бих дала за тебе, Мигелито!“ Не знаеше, че един ден ще й се наложи да го стори.

Междувременно с всеки изминал ден Естебан Труеба се чувстваше по-самотен и гневен. Примири се с мисълта, че жена му никога повече няма да му проговори и като се умори да я преследва по ъглите, да я умолява с поглед и да пробива дупки в стените на банята, реши да се посвети на политика. Както бе предсказала Клара, изборите спечелиха онези, дето винаги ги бяха печелили, но с толкова незначителна преднина, че в цялата страна духовете се развълнуваха. Труеба сметка, че е ударил часът да блесне като поборник за интересите на родината и на Консервативната партия, тъй като със свещ не можело да се намери по-честен и неподкупен политик от него, както сам казваше, и добавяше, че ако е преуспял, то е, защото сам се е блъскал. Кой ще му отрече, че е осигурил работа и добри битови условия на служителите си, че единствено в неговия чифлик хората живеели не в съборетини, а в тухлени къщички. Почитал закона, родината и традицията и никой не можел да го упрекне, че е извършил каквото и да е престъпление. Е, най-много да е укрил по нещо от доходите си, за да плаща по-малки данъци — това да му е прегрешението. Нае нов управител на мястото на Педро Втори Гарсия и го остави в „Трите Марии“ да се разправя с кокошките му носачки и с вносните му крави и се пресели окончателно в столицата. Няколко месеца се занимава само със своята кампания. Осланяше се на поддръжката на Консервативната партия, петимна за хора, които да кандидатира за предстоящите парламентарни избори, и на собственото си имотно състояние, което принесе в служба на делото. Къщата се превърна в политическо сборище и се изпълни с негови привърженици, които буквално я превзеха с щурм и започнаха да се разминават по коридорите с призраците, с розенкройцовците и с трите сестри Мора. Лека-полека свитата на Клара бе изтласкана към задните стаи на къщата. Установи се невидима граница между владенията на Естебан Труеба и на жена му. В зависимост от вдъхновението на Клара и от потребностите на момента, на тежката и благородна архитектура на къщата взеха да й никнат стаички, стълби, кулички, тераси. Винаги, когато трябваше да се настанява някой нов гост, викаха зидарите от предишния път и те пристрояваха нова стая. И тъй, голямата къща на ъгъла в крайна сметка заприлича на лабиринт.