Исабель Альенде - Къщата на духовете

— Нещо ми казва отвътре, че той няма да се издигне — обади се Клара, както си плетеше.

Така и стана. В последния момент в общинския парк, избран от Николас за стартова площадка, пристигна камионетка с полицаи. Накараха го да им представи разрешително от общината, каквото той естествено нямаше. А и впоследствие не успя да се сдобие с такъв документ. Четири дена тича по канцеларии и прави отчаяни постъпки, които се разбиваха в стена от бюрократично бездушие. Той така и не разбра никога, че зад камионетката с полицаи и зад безкрайните преписки и разтакавания е стоял с цялото си влияние баща му, решил да не допусне подобна авантюра. Като се умори да се бори с нерешителността на фирмите за газирани напитки и с бюрокрацията в областта на въздухоплаването, той се убеди, че не ще може да полети, освен ако не хвръкне тайно, което обаче беше невъзможно предвид размерите на кораба му. Изпадна в криза на отчаяние, от която го избави майка му — за да не отидат на вятъра вложените усилия и средства, тя го посъветва да намери някакво практическо приложение на материалите от балона. Тогава Николас измисли фабриката за сандвичи. Възнамеряваше да прави сандвичи с пилешко месо, да ги опакова в плата от балона, нарязан на парченца, и да ги продава на чиновниците. Просторната кухня на техния дом му се стори идеално място за разгръщане на промишленото производство. Градините зад къщата се заизпълваха с вързани за краката птици, които очакваха реда си, за да бъдат обезглавявани серийно от двама специално наети колачи. Дворът потъна в перушина, кръвта оплеска статуите на олимпийски величия, от мириса на бульон на всички им се повдигаше, а от клането целият квартал се напълни с мухи. Тогава Клара сложи край на сечта с една нервна криза, от която едва не онемя отново, както едно време. Николас не се разстрои чак толкова от поредния си търговски провал — и на него от тази касапница му се гадеше в стомаха и на съвестта. Преглътна загубата на сумите, които бе вложил в това предприятие, и се затвори в стаята си да крои нови планове — хем за замогване, хем за забавление.

— Отдавна не виждам Аманда насам — подхвърли Хайме, когато вече не му изтрая сърцето.

Едва тогава Николас се сети за Аманда и пресметна, че не я е виждал да се мярка из къщата от три седмици и че тя не е присъствала нито на пропадналия му опит да излети с балона, нито на откриването на домашния промкомбинат за сандвичи с пилешко. Отиде да попита Клара, но майка му също не знаеше къде се е изгубила девойката и започваше да я забравя, тъй като й се бе наложило да свикне с мисълта, че къщата й е истински върволяк от хора, а, както сама казваше, имала само една душа и тя не й стигала, за да й домъчнее поотделно за всеки отсъстващ.

Тогава Николас реши да отиде да потърси Аманда, защото разбра, че му липсва самото присъствие на тази неспокойна пеперуда, а и знойните й и мълчаливи прегръдки в празните стаи на голямата къща на ъгъла, където двамата се отдаваха на любов всеки път, когато Клара притъпяваше своята бдителност, а Мигел се заплесваше в игри или се укротяваше заспал в някой ъгъл. Пансионът, където живееше Аманда с братчето си, се оказа стара-прастара къща, която половин век по-рано навярно не е била лишена от известен блясък, ала той бе помръкнал, когато градът се бе разпрострял към подножието на планинската верига. Най-напред сградата била обитавана от арабски заселници — търговци, които й лепнали претенциозни гипсови корнизи в пембено, а по-късно, когато арабите преместили дюкяните си в Турската махала, собственикът я превърнал в пансион, като я преградил и разделил на унили, зле осветени стаи — неугледни и неудобни кутийки за наематели с тънки кесии. В невъзможната география на нейните тесни и влажни коридори вечно властваше дъхът на супа от карфиол и на зелева яхния. Излезе да му отвори лично съдържателката на пансиона — огромно женище с величествена тройна гуша и ориенталски очички, потънали сред вкаменени дипли тлъстина, с пръстени на всички пръсти и с превземки на манастирска послушница.

— Не се допускат посетители от противния пол — каза тя на Николас.

Той обаче разстла неотразимата си усмивка на прелъстител, целуна й ръка, без изобщо да помисли за отстъпление пред олющения пурпур на мръсните й нокти, изпадна в захлас от пръстените и се представи за братовчед на Аманда. В крайна сметка тя, сразена, се закърши в кокетен кикот, поведе го по прашните стълби до третия етаж, тресейки меса като слоница, и му посочи вратата на Аманда. Николас завари девойката в леглото. Загърнала се с избелял шал, тя играеше на дама с брат си Мигел. Беше толкова прежълтяла, че чак биеше на зелено, и толкова смалена, че той едва я позна. Аманда го погледна, но не му се усмихна и с нищо не му показа, че е добре дошъл. Виж, Мигел застана насреща му с ръце на хълбоците.