Исабель Альенде - Къщата на духовете

— Значи най-сетне дойде — каза му детето.

Николас пристъпи към леглото и се опита да си припомни кръшната и смугла Аманда, онази Аманда — плод и струна — от срещите им в тъмнината на заключените стаи, ала между сплъстените фъндъци на шала и сивите чаршафи се беше свила една непозната с големи блуждаещи очи, която го гледаше с необяснима суровост. „Аманда“, промълви той и взе ръката й. Без пръстените и сребърните гривни тази ръка изглеждаше съвсем безпомощна — като крак на умираща птица. Аманда повика брат си. Мигел отиде до леглото и тя му прошепна нещо на ухото. Детето се запъти бавно към изхода, от прага стрелна с последен гневен поглед Николас, излезе и затвори безшумно вратата.

— Прости ми, Аманда — измънка Николас. — Бях много зает. Защо не ми се обади, че си болна?

— Не съм болна — отвърна тя. — Бременна съм.

Тази дума шибна Николас болезнено като плесница. Той заотстъпва, докато усети стъклото на прозореца о гърба си. Още първия път, когато съблече Аманда, опипвайки я напосоки в тъмнината, заплитайки ръце в труфилата на екзистенциалистичната й дегизировка, и тръпнеше, като предвкусваше досега си с издаденостите и вдлъбнатините, които си бе представял толкова пъти, а никога не бе успял да опознае в пищната им голота, той предположи, че тя ще е достатъчно опитна, за да не допусне той да стане баща на семейство на двайсет и една години, а тя — самотна майка на двайсет и пет. Аманда и по-рано си беше имала вземане-даване с мъже и първа му заговори за свободната любов. Държеше на непреклонното си решение да бъдат заедно само докато се привличат взаимно, без да се обвързват и да се заричат за бъдещето — както Сартър и Бовуар. Тази уговорка, която отначало се стори на Николас проява на студенина и на малко смущаващо отсъствие на всякакви задръжки и свян, по-нататък се оказа много удобна за него. Освободен от обвързаност, весел и безгрижен като щурец, какъвто си беше за всичко в живота, той се впусна в любовната връзка, без да си прави сметка за последствията.

— Какво ще правим сега! — извика той.

— Аборт, естествено — отвърна тя.

Вълна от облекчение разтърси Николас. Още веднъж беше избягнал пропастта. Както винаги, когато играеше на ръба на бездната, и сега до него се бе появил друг, по-силен човек, за да се нагърби да му търси оправията. Едно време в колежа той се ежеше на момчетата в междучасията и ги настървяваше срещу себе си, докато си изпросваше боя. Тогава в последния момент, в мига, когато се вцепеняваше от ужас, идваше Хайме и се изпречваше пред него, превръщаше паниката му в лудешка радост и му даваше възможност да се затули между колоните в двора и да бълва обиди и ругатни от скривалището си, докато брат му, с разкървавен нос, раздаваше юмруци с мълчаливата упоритост на машина. Сега вместо него отговорността поемаше Аманда.

— Можем да се оженим, Аманда… ако искаш — измънка той, от кумова срама.

— Не! — отговори тя без колебание. — Не те обичам достатъчно, за да се омъжа за тебе, Николас.

Тутакси в чувствата му настъпи рязък обрат — и през ум не му беше минавало, че могат да му кажат такова нещо. Никога дотогава не беше се чувствал отблъснат или изоставен и при всяка любовна връзка трябваше да прибягва до целия си такт, за да се измъкне така, че да не засегне прекалено болезнено поредното момиче. Помисли в колко трудно положение се намираше Аманда — бедна, сама, очакваща дете. Каза си също, че една негова дума може да промени съдбата и, като я превърне в уважаваната съпруга на един Труеба. Тези сметки му минаха през главата за част от секундата, но веднага го досрамя и се изчерви, като се хвана, че се е унесъл в подобни мисли. Изведнъж Аманда му се стори чудесна. В паметта му изплуваха всички хубави мигове, които бяха преживели заедно, спомни си колко пъти се изтягаха на пода и пушеха една и съща лула, за да им се позамаят главите заедно, смееха се на пустата му трева, дето имаше вкус на сухи фъшкии и почти не ги упояваше, но пък задействаше силата на внушението. Спомни си как правеха упражненията на йогите и медитираха в двойка. Как, седнали един срещу друг, напълно отпуснати, се гледаха в очите и мълвяха думи на санскритски, които би трябвало да ги пренесат в Нирвана, ала обикновено имаха обратен ефект и в крайна сметка двамата се изплъзваха от чуждите погледи, шмугваха се сред храсталаците в градината и се любеха като невидели; за книгите, които четяха само на светлината на свещ, задавени от страст и от пушек; за вечните събирания, на които спореха за следвоенните философи — песимисти или се съсредоточаваха, за да накарат трикраката маса да се помръдне — ако се чуят две почуквания, значи да, ако се чуят три, значи не, а през това време Клара им се надсмиваше. Падна на колене до леглото, взе да моли Аманда да не го оставя, да му прости, да продължат да са си заедно, все едно, че нищо не се е случило, че това е чисто и просто досадна неприятност, която не може да уязви ненакърнимия живец на тяхната връзка. Но тя сякаш не го слушаше. Галеше го по главата майчински и отсъстващо.