Исабель Альенде - Къщата на духовете

После Труеба се зае да му обяснява условията на брачния договор, което подейства твърде успокоително на французина. Зестрата на Бланка, месечната й рента и изгледите да наследи цяло състояние я правеха добра партия.

— Както виждате, тази сделка е по-добра, отколкото оная с чинчилите — завърши бъдещият тъст, без да обръща внимание на нервното циврене на младежа.

И тъй, в събота Естебан Труеба пристигна в голямата къща на ъгъла с жених за своята изгубила девствеността си дъщеря и с баща за малкото копеле. Фучеше и се пръскаше от яд. С едно замахване прекатури вазата с хризантеми на входната врата, зашлеви един на Николас, който понечи да се застъпи и да обясни положението, и обяви гръмко, че не иска Бланка да му се мярка пред очите — ще стои затворена до деня на сватбата. Клара не излезе да го посрещне. Остана в стаята си и не му отвори дори когато той счупи сребърния си бастун от блъскане по вратата.

Къщата се завъртя във вихрушка от шетня и караници. Въздухът сякаш не можеше да се диша от напрежение и дори птичките се смълчаха в клетките си. Прислужниците се трепеха да тичат по заповедите на тоя припрян и груб господар, който искаше желанията му да се изпълняват незабавно. Клара продължи да си живее както преди — не обръщаше внимание на мъжа си, все едно, че го нямаше, и не му проговаряше. Женихът — на практика пленник на бъдещия си тъст — бе настанен в една от многобройните стаи за гости, където по цял ден крачеше напред-назад и от нямане какво да прави го беше хванал съклет — хем не виждаше Бланка, хем така и не проумяваше как се е насадил на тия пачи яйца. Не знаеше дали да се тюхка, че е станал жертва на тия диви туземци, или да се радва, че ще осъществи мечтата си да се ожени за млада, красива и имотна южноамериканка. Тъй като падаше оптимист по природа и беше надарен с практичния нюх, присъщ на съотечествениците му, той предпочете второто и докато се изниза седмицата, лека-полека миряса.

Естебан Труеба определи датата за бракосъчетанието за след петнайсет дена. Реши, че най-добрият начин да се избегне скандалът е да се вдигне нечувано пищна сватба. Искаше да види дъщеря си венчана от епископа, в бяла рокля с шестметров шлейф, носен от шаферчета момченца и момиченца, фотографирана в светската хроника на вестника, искаше гуляй с ядене и пиене до пръсване, с голяма дандания и разточителство, та никой да не се заглежда в корема на младоженката. Единственият, който подкрепи замислите му, бе Жан дьо Сатини.

Един ден Естебан Труеба повика дъщеря си, за да я прати при шивача на проба за булчинската й рокля. Не я беше виждал от нощта на побоя. Като я съзря дебела и с петна по лицето, направо се ужаси.

— Няма да се омъжа, татко — рече тя.

— Млък! — изръмжа той. — Ще се омъжиш, защото не са ми потрябвали копелета в семейството, чу ли?

— Мислех, че вече си имаме няколко, макар и извън него — отвърна Бланка.

— Не ми отговаряй! Държа да знаеш, че Педро Трети Гарсия е мъртъв. Убих го със собствената си ръка, тъй че забрави за него и се постарай да бъдеш достойна съпруга на човека, който те отвежда пред олтара.

Бланка се разрева и не престана да плаче неуморно през следващите дни.

Венчавката, която Бланка не желаеше, стана в катедралата, с благословия от епископа и с рокля на кралица, ушита от най-добрия шивач в страната, който направи чудеса, за да прикрие издутия корем на булката с волани от бухнали цветя и с гръкоримски басти. Гвоздеят на сватбената програма бе празненството за чудо и приказ, с петстотин гости в официално облекло, които заляха голямата къща на ъгъла. Свиреше оркестър от специално наети за случая музиканти. Направо да му се уплаши окото на човек от неимоверните количества говеждо, подправено с фини дъхави треви, пресни раци, миди и тем подобни, хайвер от Балтика, сьомга от Норвегия, пълнени с трюфели птици, лееше се поток от екзотични напитки, непрестанно струеше шампанско; разточителство на сладки, целувки, чудесии от хилядолистно тесто, еклери, ронливки с пудра захар, високи кристални чаши със захаросани или желирани плодове — ягоди от Аржентина, кокосови орехи от Бразилия, особен вид пъпеши от Чили, ананаси от Куба и какви ли не още вкуснотии, невъзможни да се изброят, наредени върху страхотно дълга маса, която лъкатушеше из градината и завършваше с исполинска торта на три етажа, сътворена от италиански майстор, приятел на Жан дьо Сатини и сам родом от Неапол, превърнал непретенциозните материали — яйца, брашно и захар — в макет на Акропола, увенчан с облак от целувки, върху който се мъдреха двама влюбени от митологията — Венера и Адонис, изработени от бадемово тесто, надлежно боядисано, за да наподобят розовата плът, русите коси, кобалтовосините очи, в компанията на леко тантуресто амурче, и то годно за консумация, торта, която бе разрязана със сребърен нож от гордия младоженец и безутешната булка.