Исабель Альенде - Къщата на духовете

Бланка обаче мърмореше и натякваше, че братята й са превърнали къщата в бунище. Че където минели, оставяли след себе си само безпорядък, че всичко съсипвали и вдигали голяма врява. Момичето пълнееше очебийно и от ден на ден изглеждаше все по-отпаднало, умърлушено и кисело. Хайме забеляза корема на сестра си и отиде при майка си.

— Бланка май е бременна, мамо — без заобикалки каза той.

— И аз тъй мисля, сине — въздъхна Клара.

Бланка не седна да отрича и щом новината се потвърди, Клара я записа със закръгления си красив почерк в тетрадката — дневник. Николас вдигна глава от китайския хороскоп, с който се занимаваше тогава, и препоръча да се съобщи на бащата, защото след някоя и друга седмица тая работа вече няма да може да остане скрита — покрита и че всички ще разберат.

— Никога няма да кажа кой е бащата — твърдо заяви Бланка.

— Аз не говоря за бащата на детето, а за нашия — рече брат й. — Ние сме длъжни да известим татко, преди да му го е разказал някой друг.

— Пратете телеграма в селото — печално предложи Клара. Съзнаваше, че когато Естебан Труеба научи, детето на Бланка ще се превърне в истинска трагедия.

Текста съчини Николас. Шифрова го в същия дух, в който пишеше стихове на Аманда, за да не може телеграфистката на селото да разбере телеграмата и да пусне клюката. Подаденият текст гласеше: „Изпрати указания бре мен нае бяла точка“ 16 16 „Бланка“ в превод на български означава „бяла“. — Б. пр. . Телеграфистката не го схвана. Не успя да го разбере и Естебан Труеба, та му се наложи да телефонира в дома си в столицата, за да проумее за какво става дума. На телефона се падна Хайме и в края на обяснението си той добави, че бременността е толкова напреднала, че е изключено да се мисли за прекъсването й с драстична намеса. От другата страна на линията се възцари продължително и злокобно мълчание, после баща му окачи слушалката. В „Трите Марии“ Естебан Труеба, побледнял като мъртвец от изненада и от ярост, грабна бастуна си и за втори път строши телефона. Никога не му бе минавало през ум, че дъщеря му може да извърши толкова чудовищно безразсъдство. Като знаеше кой е бащата, след по-малко от секунда той вече се разкайваше, че не му е теглил куршума, когато му се удаде възможност. Беше сигурен, че ще се вдигне еднакъв скандал, ако тя роди копеле или ако се омъжи за син на селянин — и в двата случая обществото ще я отритне като прокажена.

Няколко часа Естебан Труеба снова из къщата с едри крачки, бъхти с бастуна мебелите и стените, псува и проклина през зъби и крои налудничави планове — дали да прати Бланка в манастир в Екстремадура 17 17 Слабо населена област със сух климат в Югозападна Испания. — Б. пр. , или направо да я смаже от бой, да я убие. Най-сетне, когато се поукроти, внезапно го осени спасителна мисъл. Накара да оседлаят коня му и препусна в галоп към селото.

Жан дьо Сатини не му се беше мяркал пред очите от оная злощастна нощ, когато го събуди, за да му разкаже за любовната история на Бланка. Труеба го намери в единствената сладкарница на селото. Сърбаше сок от диня без захар в компанията на сина на Индалесио Агирасабал — конте с подозрително предвзети маниери, което говореше със сопранов глас и рецитираше Рубен Дарио 18 18 Рубен Дарио (1867–1916) — бележит никарагуански поет, смятан за родоначалник на модернизма в поезията на испански език. Много от стиховете му са подчертано сантиментални. — Б. пр. . Без изобщо да му цепи басма, Труеба хвана френския граф за реверите на безупречното шотландско сако, вдигна го, изведе го — по-право изнесе го — от сладкарницата пред смаяните погледи на останалите клиенти и го пусна на тротоара.

— Вие, младежо, ми създадохте доста ядове. Първо с проклетите си чинчили, а после с дъщеря ми. Вече ми дойде до гуша. Вървете да си съберете партакешите — идвате в столицата с мене. Ще се ожените за Бланка.

Не му даде време да се опомни от изненадата. Заведе го до хотела на селото, където изчака с камшик в едната ръка и с бастун в другата, докато Жан дьо Сатини си нареди куфарите. После го закара направо на гарата и без много да се церемони, го качи на влака. Докато пътуваха, графът се опита да му обясни, че няма нищо общо с тая работа, че никога не се е докосвал и с пръст до Бланка Труеба, че най-вероятно отговорен за случилото се е брадатият монах, с когото Бланка се е срещала нощем на брега на реката. Естебан Труеба го прониза със свиреп поглед.

— Какви ги дрънкате, човече! Това сте го сънували — рече му той.