Исабель Альенде - Къщата на духовете

Поведе я за ръка. Двамата тръгнаха, вкусваха пробуждането на света, газеха калта, събираха нежни стръкове, за да им смучат сока, гледаха се и се усмихваха без думи, докато стигнаха до една далечна ливада. Слънцето надничаше над вулкана, но денят още не се беше донастанил и земята се прозяваше. Педро й направи знак да легне и да пази тишина. Запълзяха към едни храсталаци, заобиколиха ги набързо и тогава Бланка я видя. Красива светложълта кобила раждаше сама на хълма. Спотаили се, затаили дъх, децата я гледаха как пъхти и се напъва, докато се появи главата на жребчето, а после, дълго след това, цялото му тяло. Кончето тупна на земята, майката го заблиза, докато то стана чисто и лъскаво като намазано с восък дърво, и току го побутваше с муцуна, за да се опита да стане. Жребчето се помъчи да се изправи, но крехките му крака на новородено се подгъваха, то остана да лежи и само гледаше майка си с безпомощен вид, докато тя цвилеше за поздрав на утринното слънце. Бланка почувствува как щастието напира в гърдите й и бликва на сълзи от очите й.

— Когато порасна, ще се омъжа за тебе и ще живеем тук, в „Трите Марии“ — прошепна тя.

Педро се загледа в нея с тъжен старчески израз и поклати глава отрицателно. Все още беше много по дете от нея, но вече знаеше мястото си под слънцето. Знаеше и друго — че ще обича това момиче, докато е жив, че тази утрин ще се запечата в паметта му и че ще бъде последното, което ще види в смъртния си час.

Цяло лято те се люшкаха между детството, което все още ги задържаше, и пробудата на мъжа и на жената. На моменти тичаха като малчугани, гонеха кокошките и плашеха кравите, наливаха се с току-що издоено, още топло мляко и им ставаха мустаци от пяна, задигаха хляба, едва изваден от пещта, катереха се по дърветата да правят къщички от клони. Друг път се криеха в най-затулените горски гъсталаци, гласяха легла от шума, играеха на женени и се галеха до изтощение. Не бяха загубили невинността си, та се събличаха, без да проявяват любопитство един към друг, и се къпеха голи в реката, както го бяха правили винаги, цамбуркаха се в студената вода и се оставяха течението да ги носи над огладените камъни по дъното. Ала имаше неща, които вече не правеха заедно, както преди. Научиха се да се срамуват донякъде един от друг. Вече не се състезаваха кой ще изпишка по-голяма локвичка и Бланка не му спомена за онази тъмна материя, която й цапаше пликчетата веднъж в месеца. Без никой да им го внушава, разбраха, че не бива близостта им да се набива в очите на останалите. Когато Бланка се обличаше като госпожица и сядаше следобед на терасата да пие лимонада със семейството си, Педро Трети я гледаше отдалеч и не пристъпваше. Започнаха да се крият, за да могат да играят. Пред възрастните престанаха да се държат за ръце и страняха един от друг, за да не привличат вниманието им. Бавачката си отдъхна с облекчение, но Клара започна да ги наблюдава по-внимателно.

Ваканцията свърши и Труеба се върнаха в столицата, натоварени с буркани сладка, компоти, щайги плодове, сирена, мариновани кокошки и зайци, кошове яйца. Докато нареждаха всичко в колите, които щяха да ги закарат до влака, Бланка и Педро Трети се скриха в хамбара да се сбогуват. За тия три месеца се бяха обикнали с онази изпепеляваща страст, която им размъти главите за цял живот. С времето тази любов стана по-неуязвима и трайна, но още тогава си беше така дълбока и вярна, каквато щеше да бъде и по-късно. Върху камара жито, вдъхвайки уханния прашец на хамбара в златистата разсеяна светлина на утрото, която се процеждаше между дъските, те се целуваха навсякъде, близаха се, хапаха се, смукаха се, ридаха и пиха ведно сълзите си, заклеха се във вярност и се договориха за тайния шифър, с чиято помощ щяха да се свързват през месеците раздяла.

Всички преживели този момент са единодушни, че Ферула се появи някъде към осем часа вечерта. Нищо не бе предизвестило за идването й. Всички я видяха с колосаната й блуза, с връзката ключове на кръста и с кока на стара мома — такава, каквато винаги я бяха виждали из къщата. Влезе през вратата на трапезарията тъкмо когато Естебан се канеше да разреже печеното и веднага я познаха, въпреки че не я бяха виждали от шест години и че изглеждаше много бледа и съвсем състарена. Беше събота и близнаците Хайме и Николас си бяха дошли от интерната да прекарат края на седмицата със семейството си, така че и те седяха на масата. Тяхното свидетелство е много важно — строгият английски колеж ги бе направил неподатливи на магии и спиритизъм, от трикраката маса си нямаха и хабер и затова бяха единствените безпристрастни членове от семейството. Най-напред в трапезарията усетиха внезапен хлад и Клара накара да затворят прозорците — помисли, че е станало течение. После чуха подрънкването на ключовете и почти веднага вратата се отвори и се появи Ферула, мълчалива и с разсеян вид, точно когато през другата, кухненската врата влизаше Бавачката с купата салата. Естебан Труеба замръзна на място от изненада, както беше вдигнал ножа и вилицата, а трите деца извикаха почти в един глас „леля Ферула!“. Бланка успя да стане и понечи да я пресрещне, но Клара, която седеше до нея, протегна ръка и я хвана за лакътя. Всъщност от всички единствено Клара схвана от пръв поглед какво става — не от вчера си имаше вземане-даване със свръхестествени неща, макар че нищо във вида на зълва й не издаваше нейното истинско състояние. Ферула спря на метър от масата, изгледа всички с празни и безразлични очи и после пристъпи към Клара, която се изправи, но не понечи да тръгне към нея, а само затвори очи и задиша развълнувано, сякаш мътеше поредния си пристъп на астма. Ферула се приближи до нея, положи ръце на раменете й и я целуна по челото. В столовата се чуваше само задъханото дишане на Клара и металният звън на ключовете на кръста на Ферула. След като целуна снаха си, тя мина покрай нея и излезе точно оттам, откъдето беше влязла, като притвори леко вратата зад гърба си. В трапезарията остана вцепененото семейство — като в кошмар. Изведнъж Бавачката затрепери толкова силно, че изпусна големите лъжици за салатата, среброто се удари о паркета, издрънча и стресна всички. Клара отвори очи. Продължаваше да диша тежко, по бузите и по врата й се стичаха сълзи и капеха по блузата й.