Исабель Альенде - Къщата на духовете

Един ден старият Педро Гарсия разказа на Бланка и на Педро Трети приказката за кокошките, които се сговорили да се опълчат дружно срещу лисицата, дето се намъквала всяка нощ в курника, за да задига яйцата и да изяжда пиленцата. Кокошките решили, че вече им е дошло до гуша да превиват врат пред всемогъществото на лисицата, причакали я организирано и когато тя влязла в курника, й препречили пътя, сгащили я, нахвърлили й се отгоре и като я започнали с клюнове, я направили на мат и маскара, едва отървала кожата.

— И тогава се видяло как лисицата бяга с подвита опашка, а отзад са я погнали кокошките.

Бланка се изсмя на историята и каза, че това е невъзможно, защото кокошките се раждат глупави и слаби, а лисиците — хитри и силни. Педро Трети обаче не се изсмя. Целия следобед ходи умислен и предъвква разказа за лисицата и кокошките. Може би именно в този момент детето започна да става мъж.

Детството на Бланка премина без особени стресове. Онези топли лета в „Трите Марии“, където откриваше силата на едно чувство, което растеше заедно с нея, се редуваха със столичното еднообразие, ни повече, ни по-малко сиво от всекидневието на други момичета на нейната възраст и от нейната среда, при все че присъствието на Клара слагаше своеобразен отпечатък върху живота й. Всяка сутрин Бавачката идваше със закуската, разсънваше я, преглеждаше униформата й, изпъваше чорапите й, слагаше й шапката, ръкавиците и чиста носна кърпа, нареждаше книгите й в чантата и между другото баеше шепнешком молитви за успокоение на душите на покойниците, а на глас вмъкваше напътствия към Бланка в смисъл да не се оставя монахините да й объркват главата.

— Тия жени до една са покварени — предупреждаваше я тя, — избират най-хубавите и най-умни ученички от добри семейства, та после да ги наврат в манастирите си, бръснат главите на послушничките, горките момичета, и им почернят младините. Веднъж пуснат ли им мухата, после ги карат цял живот да правят торти за продан и да гледат чужди старчоци.

Шофьорът откарваше девойката до колежа, където денят започваше с църковна служба и задължително причестяване. Коленичила пред скамейката си, Бланка вдъхваше натрапчивия мирис на тамяна и на белите кринове и се измъчваше от съчетания тормоз на тежкия дъх, от който й се повдигаше, чувството за вина и досадата. Само това не харесваше на колежа. Обичаше високите каменни коридори, безупречната чистота на мраморните подове, голите бели стени, железния Христос, застанал на стража на входа. Романтично и сантиментално същество, склонно към самота, необщително, тя можеше да се разчувства до сълзи, когато разцъфваха розите в градината, когато усещаше лекия дъх на плат и сапун на монахините, навели се над домашните и над класните й работи, когато нарочно изоставаше от другите, за да почувствува навяващото тъга безмълвие на празните класни стаи. Минаваше за свита и меланхолична. Усмихната и весела беше само на село, когато, с позлатена от слънцето кожа и наяла се до насита с росни плодове, тичаше с Педро Трети по ливадите. Майка й казваше, че това е истинската Бланка и че другата, градската, е Бланка в зимен сън. В голямата къща на ъгъла постоянно цареше суетня, та затова никой освен Бавачката не забеляза, че Бланка лека-полека става жена. В моминството тя навлезе изведнъж. Бе наследила от рода Труеба испанската и арабската кръв, гордата осанка, надменната гънка на устата, маслинената кожа и тъмните очи на средиземноморските гени на прадедите си по бащина линия, ала обагрени с мекотата, която беше взела от майка си и каквато не бе притежавал нито един Труеба. Беше кротко момиче, забавляваше си се сама, учеше, играеше с куклите си и не проявяваше ни най-малка естествена склонност към спиритизма на майка си или към гневните избухвания на баща си. Семейството разправяше на шега, че тя е единственият нормален човек от няколко поколения насам и наистина изглеждаше чудо на уравновесеността и спокойствието. Като наближи тринайсет години, започнаха да й растат гърдите и да изтънява в кръста, отслабна и се източи като добре поливано и подхранвано растение. Бавачката прибра косата й на кок, придружи я да си купи първия сутиен, първия чифт копринени чорапи, първата дамска рокля и цял куп съвсем малки пешкирчета за онова, което тя наричаше демонстрацията. Междувременно майка й продължаваше да кара да танцуват столовете из цялата къща, да свири Шопен със затворен капак на пианото и да декламира прекрасните стихове без рима, тема и логика на един млад поет, когото бе приютила в дома и за когото започваха да говорят навсякъде, и нито забелязваше промените у дъщеря си, нито виждаше, че униформата й за колежа е цъфнала по шевовете, нито забелязваше, че прасковеното й лице се е изфинило и превърнало в лице на жена — просто защото Клара обръщаше повече внимание на излъчванията и флуидите, отколкото на килата или сантиметрите. Един ден я видя да влиза с официалната си рокля в стаичката за шев и се учуди, че тази висока мургава госпожица е нейната малка Бланка. Прегърна я, нацелува я и я предупреди, че скоро ще й дойде менструацията.