Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

След вечерята Джейкъб Фриймънт покани сътрапезниците си на най-модното представление — китайка, която имаш право да гледаш, но не и да докосваш, на име А Той. Била тръгнала за Америка с някакъв клипер заедно с мъжа си — търговец на преклонна възраст, — който показал добрия вкус да се пресели в отвъдното и да я освободи от себе си. Вместо да уби време във вдовишки жалейки, тя решила да се утешава през останалата част от плаването в леглото на капитана. А господинът се оказал щедър човек. Когато слязла в Сан Франсиско, забогатяла и със самочувствие, и забелязала, че навсякъде я съпровождат похотливи мъжки погледи, у А Той се зародило блестящото хрумване да печели от тях. Наела две стаи, пробила дупки в междинната стена и започнала да продава срещу унция злато предимството да бъде наблюдавана. Приятелите бяха в настроение и последваха Джейкъб Фриймънт. С подкуп от няколко долара успяха да прередят опашката и да влязат сред първите. Въведоха ги в тясна, замъглена от цигарения дим стая, където дузина мъже се блъскаха, със залепени за стената носове. Те надзърнаха през неудобните отвърстия, чувствайки се смешни като гимназисти, и видяха в съседната стая красива жена в копринено кимоно, цепнато от двете страни от кръста до глезените. Отдолу беше чисто гола. Зрителите надаваха рев при всяко нейно вяло движение, което разкриваше различни части от изящното й тяло. Джон Съмърс и братята Родригес де Санта Крус се превиваха от смях и не можеха да повярват, че потребността от жени е толкова голяма. Разделиха се още там, но капитанът и журналистът отидоха да пийнат по една последна чаша. След като изслуша разказа за странстванията и премеждията на Джейкъб, капитанът реши да му се довери.

— Помните ли Елайза — момичето, което живееше с брат ми и сестра ми във Валпараисо?

— Отлично.

— Преди година избяга от къщи и имам всички основания да смятам, че се намира в Калифорния. Опитах се да я открия, но никой не е чувал за нея или за жена с подобно описание.

— Само проститутките пристигат тук сами.

— Нямам представа как е дошла, ако изобщо го е сторила. Знам само, че е тръгнала да търси своя възлюбен — някакъв чилийски хлапак на име Хоакин Андиета…

— Хоакин Андиета? Аз го познавам, бяхме приятели в Чили.

— Той се крие от правосъдието. Бил е обвинен в кражба.

— Не мога да повярвам. Андиета беше благороден младеж. Всъщност той беше толкова горд и с такова чувство за чест, че човек трудно се сближаваше с него. Та казвате, че двамата с Елайза се обичали?

— Знам само, че е отплувал за Калифорния през декември 1848 г. Два месеца по-късно изчезна и малката. Сестра ми смята, че е тръгнала да търси Андиета, макар че не ми стига умът как е успяла, без да остави никаква следа. Вие сновете из лагерите и селищата на север, може би ще успеете да научите нещо…

— Ще направя каквото мога, капитане.

— Сестра ми, брат ми и аз ще ви бъдем вечно признателни, Джейкъб.

Елайза Съмърс остана в кервана на Джоу Трошикокали, където свиреше на пиано и поделяше с мадам бакшишите наполовина. Купи си сборник с американски песни и друг с латиноамерикански, за да развлича посетителите, а в дългите свободни часове учеше индианчето да чете, помагаше в нескончаемата домакинска работа и готвеше. Всички членовете на дружината бяха единодушни: никога преди не се бяха хранили толкова добре. Елайза с въодушевление приготвяше най-вкусни гозби от вечното сушено месо, фасул и сланина, купуваше мексикански подправки и с невероятен успех ги добавяше към чилийските рецепти на мама Фресия, правеше торти само от мас, брашно и консервирани плодове, а набавеше ли яйца и мляко, вдъхновението й достигаше невиждани гастрономически висоти. Бабалу Лошия смяташе, че мъжете не бива да готвят, но пръв омиташе сготвеното от младия пианист и реши да понамали язвителните си забележки. Навикнал да стои на пост през нощта, великанът спеше като заклан почти през целия ден, но щом вкусният полъх от тенджерите достигнеше драконовския му нос, той на мига скачаше и кукваше близо до кухнята. Бабалу страдаше от неутолим апетит и запълването на бездънния му търбух не бе във възможностите дори на най-дълбокия джоб на този свят. Преди пристигането на Чилийчето, както всички наричаха мнимия Елиас Андиета, основната храна на исполина бе уловения през деня дивеч — той разсичаше плячката на две, хвърляше отгоре шепа едра сол и я заравяше в жарта до овъгляване. Беше способен да погълне по този начин цял елен за ден-два. Но досегът с кухнята на пианиста изтънчи вкуса на Бабалу и той започна да излиза на лов ежедневно; после подбираше най-крехката плячка, изчистваше я, одираше кожата й и я връчваше на готвача.