Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Казвам се Елиас Андиета — отвърна тя и посегна към револвера, сякаш се готвеше да защити с оръжие мъжкото си име.

— А аз съм Бабалу Лошия.

— Има ли и добър Бабалу?

— Имаше.

— Какво стана с него?

— Срещна се с мене. Откъде си, момче?

— От Чили. Тръгнал съм да търся брат си. Да си чувал за Хоакин Андиета?

— Не съм. Но ако брат ти е мъж на място, рано или късно ще ни посети. Всички познават момичетата на Джоу Трошикокали.

Капитан Джон Съмърс закотви „Фортуна“ достатъчно навътре в залива на Сан Франсиско, за да не би някой смелчага да скочи през борда и да доплува до брега. Бе предупредил екипажа, че водата е ледена, а теченията погубват човек за броени минути, ако акулите са го подминали. Това бе второто му пътуване с лед на борда и той се чувстваше по-уверен. Преди да навлязат в стеснението на „Голдън гейт“ нареди да се отворят няколко бурета с ром, почерпи щедро моряците и когато всички започнаха да плетат езици, измъкна два револвера и ги принуди да се проснат по очи на палубата. Вторият капитан окова краката им в дървени пранги пред изумените погледи на пътниците от Валпараисо, които наблюдаваха смаяни откъм първа класа и се питаха какво ли става, по дяволите. Междувременно братята Родригес де Санта Крус бяха изпроводили от кея флотилия лодки, за да прекарат пътниците и ценния товар до сушата. Екипажът щеше да бъде освободен едва при отплаването на кораба, но след като получеше още алкохол и допълнително възнаграждение от истински златни и сребърни монети, в двоен размер от обичайната им надница. Това едва ли щеше да възмезди моряците за пропуснатата възможност да си опитат късмета на златоносните полета, както повечето възнамеряваха, но поне щеше да им послужи за утеха. Същият метод бе дал отличен резултат при първото пътуване и капитан Съмърс се биеше в гърдите, че търговският му кораб е един от малкото, чийто екипаж оставаше на борда, въпреки безумието за злато. Никой не смееше да се опълчи на английското пиратско копеле — син на развратна кучка и на Франсис Дрейк, както го наричаха, — защото нито за миг не се съмняваха, че е способен да изпразни оръжието си в гърдите на онзи, който дръзне да надигне глава.

По кейовете на Сан Франсиско се образуваха купчини от стоките, които Паулина изпращаше от Валпараисо: пресни яйца и сирена, зеленчуци и плодове на чилийското лято, масло, ябълково вино, риби и морски деликатеси, превъзходни колбаси, телешко месо и всякакъв вид птици, с пълнеж и подправки, готови направо за фурната. Паулина бе поръчала на монахините колониални сладкиши с мляко и карамел, крем пити от хилядолистно тесто, както и най-известните блюда на креолската кухня, пропътували в разстоянието в кабините, покрити със синкав лед. Първата доставка се бе изчерпала за по-малко от три дни и то на невероятно изгодна цена, което накара братята да загърбят предишните си занимания и да се съсредоточат върху снежното чудо. Едрите буци се топяха бавно по време на плаването, но въпреки това бяха останали големи количества и капитанът възнамеряваше да им вземе добри пари в Панама. Зашеметяващият успех от първото пътуване не можеше да остане скрит и вестта за чилийците, натоварили парчета от ледник на борда, избухна като барут. Мигом възникнаха дружества, решени да опитат същото с айсбергите от Аляска, ала набирането на екипаж и свежи продукти, които да конкурират чилийските, се оказа невъзможно, и Паулина продължи да търгува усилено, необезпокоявана от съперници. Тя закупи дори втори параход, за да разшири предприятието.

Сандъците с еротични книги на капитан Съмърс също се разпродадоха светкавично, но под прикритие и без да минават през ръцете на братята Родригес де Санта Крус. Капитанът трябваше да избегне на всяка цена надигането на благонравни гласове, както бе станало в други градове, където цензурата изземваше книгите като непристойни, а после ги изгаряше на клади пред очите на всички. В Европа разкошни образци от въпросната литература се разпространяваха тайно сред младите благородници и колекционерите, но най-големи печалби носеха изданията за масова употреба. Те се печатаха в Англия, където се продаваха нелегално на нищожна цена, докато в Калифорния капитанът получи за тях петдесет пъти повече. Предвид радушния прием на подобен род печатно слово, той реши да добави и картинки, защото повечето от миньорите едва успяваха да прочетат и заглавията във вестниците. Новите издания се печатаха вече в Лондон с пошли, но недвусмислени рисунки — в крайна сметка хората се интересуваха предимно от тях.