Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— И какво стана накрая?

— Американците сложиха ръка на земята, а на онези им се наложи да си плюят на петите. Какво друго да стане? Хоакин и неговият другар престояха в магазина два-три дни. Хвърлих им няколко одеяла в ъгъла, за да полежат, докато се съвземат — доста ги бяха отупали. Не бяха лоши хора. Помня брат ти — чернокос, с големи очи, хубавец. — Той е бил — каза Елайза, с разтуптяно сърце.

Четирима мъже, по двама от всяка страна, довлякоха мечката с дебели въжета, насърчавани от разгорещената тълпа. Домъкнаха я до средата на арената и оковаха лапата й с двайсетфутова верига за един кол, после цели петнайсет минути я освобождаваха от въжетата, докато тя се бранеше, дращейки и хапейки, сякаш настъпваше краят на света. Сигурно тежеше повече от шестстотин кила, беше с тъмнокафява козина, едноока, гърбът й бе осеян с рани и белези от стари битки, но все още не беше престаряла. Пяна обливаше зейналата й паст с огромни жълти зъби. Изправена на задните си лапи, тя замахваше нахалост с лапи, увенчани с праисторически нокти, оглеждаше множеството със здравото си око и отчаяно се мъчеше да скъса веригата.

Селцето бе изникнало за няколко месеца от нищото, пришелците го бяха построили на един дъх и уж временно. Поради липса на присъщата за всяко мексиканско селище в Калифорния арена за бикове, тук използваха широкия кръг от изсечени дървета, който обикновено им служеше за обуздаване на конете и за връзване на мулетата, като за случая го бяха оградили с дъски и снабдили с дървени скамейки за публиката. През този ноемврийски следобед стоманеното небе вещаеше дъжд, но не беше студено и земята беше суха. Зад огражденията стотици зрители посрещаха с хор от подигравки всеки рев на звяра. Единствените жени — половин дузина млади мексиканки, в бели бродирани одежди, неизменно с цигара в уста, се радваха на не по-малко внимание от мечката. Мъжете поздравяваха и тях с мощно „оле“, докато си подаваха от ръка на ръка бутилките с алкохол и торбичките със злато за залозите. Сред тълпата от недодялани и рошави селяци изпъкваха тук-там пройдохи в градски костюми, с ярки жилетки, широки вратовръзки и цилиндри на главата. Трима цигулари свиреха най-известните мелодии, но когато подеха с плам химна на миньорите „О, Сузана“, на арената изскочиха неколцина брадати шегаджии в женски дрехи и направиха олимпийска обиколка сред безсрамни подмятания и плещене с ръце, вдигнали фусти високо, за да се видят косматите им крачища в кюлоти на волани. Публиката ги възнагради с обилен дъжд от монети, смехове и гръмотевични ръкопляскания. Щом веселяците се оттеглиха, тържествен тръбен зов и барабани, последвани от рева на наелектризираната сган, възвестиха началото на състезанието.

Потънала сред народа, Елайза следеше зрелището със заслепение и ужас. Бе заложила малкото пари, които й оставаха, с надеждата да ги умножи през следващите минути. При третата тръба дървената преграда бе вдигната и на арената влетя с пръхтене млад лъскавочерен бик. За миг трибуните онемяха от възхита, но веднага след това приветстваха появата на добичето с гръмогласно „оле“. Сепнато, младото животно се закова на място, вирнало увенчаната си с огромни неизпилени рога глава, и застана нащрек, като измерваше с поглед разстоянието и риеше пясъка с предните си копита. Изведнъж ревът на мечката прикова вниманието му. Още при влизането на бика, неговият противник си бе изкопал набързо дупка край кола и сега се снижи там до земята. Публиката закрещя, а бикът изви врат, напрегна мускули и се спусна, пъхтейки, напред, сред облак от пясък. Беше ослепял от ярост, от ноздрите му излизаше пара, а от муцуната му хвърчаха слюнки. Мечката стоеше и чакаше. Рогата се забодоха най-напред в гърба й, изораха кървава бразда в дебелата кожа, но не успяха да поместят звяра нито на инч. Объркан, бикът се завъртя, обиколи тичешком арената, пришпорван от ругатните на множеството, и без да се бави, поднови атаката, като се опита да повдигне мечката с рога. Тя обаче остана свита и пое удара без стон, но в един миг, видяла сгоден случай, с точно посягане раздра с лапа ноздрите на своя нападател. Облян в кръв, обезумял от болка и изгубил посока, бикът взе да налита безразборно, прободе противника веднъж, после втори път, ала не успя да го измъкне от дупката. Внезапно мечката се изправи, сграбчи бика за врата, притисна го в ужасяваща прегръдка и впи зъби в тила му. Няколко дълги минути двете животни танцуваха в кръг, доколкото им позволяваше веригата, кръвта им постепенно напояваше пясъка, а трибуните се тресяха от рева на мъжете. Накрая бикът успя да се отскубне, отстъпи, олюлявайки се, с омекнали нозе, лъскавата му обсидианеночерна козина започна да се обагря в червено, сетне подгъна колене и рухна по очи. Мощен възглас ознаменува надмощието на мечката. Двама ездачи влязоха в ограденото място, застреляха победения между очите, омотаха ласо около задните му крака и го извлякоха. Отвратена, Елайза си проправи път към изхода. Бе загубила последните си четиридесет долара.