Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Преди няколко месеца имахме кодекс на честта и дори най-големите пройдохи се държаха както трябва. Можеше да оставиш златото в палатката си без надзор и никой нямаше да го докосне, но нещата се промениха. Сега властва законът на прерията, алчността е единственият господар. Не се разделяйте с оръжието, движете се по двойки или на групи. Това тук е земя на престъпници — добави той.

Няколко лодки бяха наобиколили кораба и мъжете в тях приканваха гръмогласно към всевъзможни сделки — бяха готови да купят всичко, защото на брега щяха да го препродадат на петорна цена. Много скоро неподготвените пътници щяха да открият изкуството на спекулата. Следобед се появи началникът на пристанището заедно с митнически служител, следвани от две ладии с мексиканци и китайци, които предложиха услугите си при разтоварването на кораба. Вземаха скъпо и прескъпо, но нямаше избор. Местният управник не прояви никакво намерение да проверява паспорти или да установява самоличността на пътниците.

— Документи ли? Какво говорите! Намирате се в рая на свободата. Хартийките с печати не важат — обяви той.

Към жените обаче прояви жив интерес. Хвалеше се, че винаги пръв изпробвал поред абсолютно всички пристигнали в Сан Франсиско, макар да не били толкова много, колкото му се искало. Разказа, че първите представителки на нежния пол, появили се в града преди няколко месеца, били посрещнати от тълпа въодушевени мъже, които с часове чакали на опашка реда си и плащали с чисто злато — на прах, на късове, на монети и дори на кюлчета. Ставало дума за две смели американски момичета от Бостън, пристигнали на брега на Пасифика през Панамския провлак. Предлагали прелестите си на онзи, който плащал най-добре, и на ден изкарвали колкото за цяла година при нормални условия. Оттогава били пристигнали повече от петстотин жени, главно мексиканки, чилийки и перуанки, плюс няколко американки и французойки, но въпреки това броят им бил нищожен в сравнение с набъбващата лавина от млади самотни мъже.

Асусена Пласерес не успя да чуе новините на американеца, защото Дао Циен я помъкна към трюма, щом разбра за присъствието на митническия служител. Изключено бе да свали Елайза на рамото на никой докер, както я беше качил — сигурно щяха да проверяват чувалите. Като ги видя, Елайза се смая — двамата бяха неузнаваеми. Той бе облякъл дълга риза и току-що прани панталони, гъстата му плитка лъщеше като намазана с олио, а челото и лицето му бяха гладко обръснати, докато Асусена Пласерес бе заменила селските дрехи с бойна синя рокля с пера по деколтето, високо вдигнатата й коса бе увенчана с шапчица, а страните и устните й бяха ярко начервени.

— Пътуването свърши и още си жива, момиче — обяви весело тя.

Смяташе да заеме на Елайза някоя от леконравните си рокли и да я изведе от кораба, все едно е от тяхната група — твърде смислена идея, защото, както й обясни, най-вероятно точно това щеше да е занятието й на сушата.

— Дойдох да се омъжа за годеника си — отвърна Елайза за стотен път.

— Какъв годеник бе, момиче. Ако трябва да си продаваш задника, за да ядеш, ще го продаваш. На твоя хал няма какво да пробираш.

Дао Циен ги прекъсна. След като в продължение на два месеца на борда бяха пътували седем жени, нямаше как да слязат осем, разсъждаваше той. Беше разгледал внимателно рояка мексиканци и китайци, които се бяха качили на ветрохода, за да го разтоварят, и сега очакваха заповедите на началника и на митничаря. Каза на Асусена да прибере дългата коса на Елайза в плитка като неговата, а той отиде да й донесе кат от собствените си дрехи. Облякоха девойката в панталон и препасана с въже блуза, а на главата й нахлупиха сламена шапка. Елайза бе отслабнала много през двата месеца, докато се луташе из безизходицата на ада и сега изглеждаше тънка и прозрачна като оризова хартия. В прекалено широките за нея дрехи на Дао Циен тя приличаше на тъжно, недохранено китайче. Асусена Пласерес я стисна в яките си ръце на перачка и развълнувано я млясна по челото. Беше я обикнала и дълбоко в себе си се радваше, че Елайза има годеник, който я чака — не можеше да си я представи, подложена на житейските издевателства, които тя самата понасяше.

— Същинско гущерче — засмя се Асусена Пласерес.

— Ами ако ме открият?

— Какво лошо може да ти се случи? Кац да те накара да си платиш пътуването. Можеш да го платиш със скъпоценностите, нали са за това? — успокои я жената.

— Никой не бива да знае, че си тук. Така капитан Съмърс няма да те търси в Калифорния — добави Дао Циен.