Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Кураж, момиче! Лин каза, че притежаваш силно ци и още не си стигнала дотам, че да умреш насред пътя.

— Кой казва така?

— Няма значение.

Тази нощ Дао Циен разбра, че не може да се грижи за нея сам, нуждаеше се от помощ. На другия ден, веднага щом жените излязоха от кабината си и се настаниха, както обикновено, на кърмата, за да перат, да сплитат коси, да пришиват пера и мъниста по работните си одежди, той направи знак на Асусена Пласерес, че иска да говори с нея. По време на пътуването нито една от жените не се бе докарвала с премяната си на уличница — всички носеха тъмни плътни поли, блузи без украшения и чехли, а привечер се загръщаха с наметала, косите им бяха сплетени на две плитки на гърба и не използваха грим. Имаха вид на група селянки, заети с домашните си задължения. Чилийката смигна весело на посестримите си и го последва в кухнята. Дао Циен й връчи голямо парче шоколад, откраднат от запасите на капитана, и се помъчи да й обясни каква е работата, но бързо изгуби търпение, тъй като тя не знаеше дума английски. Асусена Пласерес помириса шоколада и на кръглото й индианско лице светна усмивка. Взе ръката на готвача и я сложи върху гърдите си и посочи празната в този час женска кабина; той обаче се дръпна, хвана я здраво и я поведе към трюма. Асусена, озадачена и заинтригувана, направи слаб опит да се освободи, но той не й даде възможност, отвори капака и я побутна по стълбичката с успокоителна усмивка. Останаха няколко секунди в мрака, докато той напипа окачения на една от гредите фенер и го запали. Асусена се закиска: най-накрая този опак китаец беше проумял за какво става дума. Никога не го бе правила с азиатец и беше много любопитна да разбере дали и неговият орган е като на другите мъже, но готвачът не понечи да се възползва от уединението им, ами я повлече за ръката през лабиринта от багажи. Тя се уплаши да не би да е полудял и взе да се тегли, но той не я пусна и я застави да продължи напред, докато фенерът освети скривалището на Елайза.

— Исусе Христе! — възкликна Асусена, като я видя и се закръсти ужасена.

— Кажи й да ни помогне — обърна се Дао Циен към Елайза на английски, след като я разтърси, за да дойде на себе си.

Четвърт час бе нужен на Елайза, за да преведе с усилие кратките разпореждания на Дао Циен, който бе извадил тюркоазената брошка от торбичката с накити и я размахваше пред очите на разтреперената Асусена. Сделката обясни й той, се състоеше в това да слиза два пъти дневно да мие Елайза и да я храни, без никой да разбере. Ако изпълнеше задачата, в Сан Франсиско щеше да получи брошката, но кажеше ли и дума на някого, с нея бе свършено. Китаецът бе свалил ножа от пояса си и го размахваше с едната ръка пред носа й, а с другата държеше високо брошката, та посланието да стане пределно ясно.

— Разбра ли?

— Кажи на тоя нещастен китаец, че разбирам. Да си прибере ножа, че току-виж, ме заклал, без да иска.

Елайза се бори безкрайно дълго с пристъпите на треската, подпомагана от Дао Циен нощем и от Асусена Пласерес денем. Перуанката използваше ранните утринни и следобедни часове, когато повечето пътници дремеха, за да се промъкне крадешком до кухнята и да вземе ключа от Дао. В началото слизаше в трюма примряла от ужас, но скоро природната й доброта, а и брошката надделяха над страха. Първо обтриваше Елайза с насапунисан парцал, за да отстрани потта от агонията, после я хранеше ту с кашичките от мляко и овес, ту с подсилена с тангуей кокоша супа с ориз, които Дао Циен вареше. За билките спазваше неговите указания, а по свое решение веднъж дневно й даваше чаша отвара от пореч. Сляпо вярваше в този лек за прочистване на корема от бременност. Пореч и иконка на Кармилската Света Богородица бяха първото, което тя и другарките й по приключение бяха сложили в багажа си — без въпросната закрила пътищата на Калифорния трудно щяха да бъдат пребродени. Болната остана в селенията на смъртта до сутринта, когато хвърлиха котва в пристанището на Гуаякил — невзрачна махала, почти погълната от пищната екваториална растителност. Малко кораби приставаха тук, и то главно, за да се снабдят с тропически плодове и кафе, но капитан Кац бе поел обещанието да предаде няколко писма на семейство холандски мисионери. Кореспонденцията плаваше с него повече от шест месеца, а той не бе от хората, способни да пренебрегнат задълженията си. Предишната нощ бе горещо като в пещ и треската изцеди от Елайза и последната капка пот. Накрая болната заспа и засънува, че се катери боса по нажежените склонове на изригващ вулкан. Събуди се подгизнала, но с прояснено съзнание и хладно чело. Всички пътници, включително жените и голяма част от екипажа, слязоха за няколко часа да се разтъпчат, да се окъпят в реката и да се наядат до насита с плодове, по Дао Циен остана на кораба, за да научи Елайза как да пали и да пуши лулата, която бе извадил от багажа си. Чудеше се по какъв начин да лекува момичето — в такива случаи би дал мило и драго за съветите на мъдрия си учител. Разбираше колко е важно да й осигури спокойствие, за да й помогне да издържи затворена в трюма, но от друга страна, тя се бе обезкървила, а наркотикът можеше да разреди още повече малкото останала в тялото й кръв. Взе решението с колебание и след като помоли Лин да бди отблизо над съня на Елайза.