Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

През следващите дни новодошлите на борда на „Емилия“ взеха да се приспособяват към люлеенето и към привичните за дългите пътешествия занимания, а в това време състоянието на Елайза долу в трюма все повече се влошаваше. Дао Циен използваше всяка възможност, за да отскача при нея — даваше й да пие, търсеше всякакви начини да спре повръщането, но с изненада виждаше, че вместо да се подобри, страданието й се задълбочаваше. Китаецът приложи всички познати при подобни случаи методи, опита отчаян и други средства, но Елайза така и не успяваше да задържи почти нищо в стомаха си и все повече се обезводняваше. Дао разтваряше във вода, сол и захар и с безкрайно търпение й даваше да пие лъжичка по лъжичка, но и през следващите две седмици не настъпи видимо подобрение, докато накрая кожата на младата жена изтъня като пергамент — Елайза не можеше дори да се надигне, за да прави движенията, за които Дао настояваше. „Не се ли движиш, тялото ти се схваща, а умът ти се замъглява“, повтаряше той. Бригантината се отби за кратко в пристанищата на Кокимбо, Калдера, Антофагаста, Икике и Арика и всеки път той се мъчеше да я убеди да слезе на брега и да се върне у дома, уплашен от все по-окаяния й вид.

Когато отплаваха от Каляо в състоянието на Елайза настъпи пагубен обрат. Дао Циен бе успял да купи от пазара връзка листа от кока — добре знаеше лечебните свойства на това растение, както и три живи кокошки, които възнамеряваше да заколи една по една, тъй като болната се нуждаеше от нещо по-силно от оскъдните корабни дажби. От първата кокошка направи бульон с много пресен джинджифил и слезе при Елайза, решен да й го налее в устата, дори и насила. Запали фенер с китова мас и се запровира между багажите към скривалището на девойката — тя лежеше със затворени очи и не даваше признаци на живот. Под тялото й се бе образувала голяма локва кръв. Джун и ахна смаян и се наведе над нея с мисълта, че клетото момиче е намерило начин да сложи край на живота си. Не можеше да я вини — при подобни обстоятелства сам би сторил същото, помисли той. Повдигна нощницата, но не видя рана, докосна Елайза и разбра, че е още жива. Започна да я разтърсва, докато най-накрая тя отвори очи.

— Бременна съм — призна едва чуто.

Дао Циен се хвана с две ръце за главата и се завайка на родния си диалект — не бе го използвал от петнайсет години: да би знаел, никога нямало да й помогне, как изобщо й е дошло на ум да тръгне за Калифорния в това състояние, луда ли е била, остава само да пометне, ами ако умре, с него е свършено, каква беля му бе докарала на главата и как не се беше сетил защо е бързала толкова да се махне от Чили. Прибави клетви и проклятия на английски, но тя отново бе изпаднала в несвяст и упреците му не достигнаха до нея. Прегърна я и я залюля като бебе, докато гневът му постепенно преля в безкрайно съжаление. За миг помисли да се яви при капитан Кац и да му признае цялата истина, но как ли щеше да реагира той. Холандецът лутеранин се отнасяше към жените на борда като към прокажени и вероятно щеше да побеснее, когато разбереше, че вози още една пътничка, и то скрита в трюма, на всичко отгоре на смъртно легло. Какво ли наказание щеше да наложи на него самия? Не, изключено беше да сподели с някого. Единственият изход бе да изчака Елайза да предаде богу дух, ако такава бе кармата й, а после да изхвърли тялото в морето заедно с торбите боклук от кухнята. Започнеше ли да страда прекалено, би й помогнал да умре достойно.

Вече се бе запътил към изхода, когато осезателно усети странно присъствие. Сепнат, вдигна фенера и в осветения от мъждукащия пламък кръг видя съвършено ясно своята любима Лин. Гледаше го отблизо, с присъщото й насмешливо изражение на прозрачнобялото лице, което беше най-големият й чар. Носеше зелената атлазена рокля със златна бродерия, която пазеше за официални случаи, косата й бе събрана в най-обикновен кок, закрепен с две пръчици от слонова кост, а зад ушите й пламтяха два свежи божура. Така я бе видял за последен път, когато съседките я подготвиха за погребалния обред. Присъствието на съпругата му в трюма бе толкова истинско, че го прониза страх: духовете, колкото и добри да са били приживе, обикновено се отнасяха жестоко към смъртните. Понечи да избяга към изхода, но тя препречи пътя му. Разтреперан, Дао Циен падна на колене, без да изпуска фенера, единствената му връзка с действителността. Реши да прогони с молитва демоните, в случай че бяха приели образа на Лин, за да го объркат, но не успя да си спомни нужните думи и от устните му се отрони само продължителен стон от любов към нея и печал по отминалите дни. Тогава с незабравимата си нежност Лин сведе глава над него толкова близо, че ако бе посмял, можеше да я целуне, а тя му прошепна, че не идва от толкова далеч, за да го плаши, а за да му припомни задълженията на достоен лекар. Тя самата едва не бе умряла от кръвоизлив след раждането на дъщеря им, но тогава той бе успял да я спаси. Защо сега не стори същото и за това момиче? Какво бе станало с нейния скъп Дао? Нима бе загубил доброто си сърце, нима се бе превърнал в буболечка? Кармата на Елайза е друга, не да умре преждевременно, увери го Лин. Щом една жена е готова да прекоси света, погребана в подобно скривалище, за да открие любимия човек, то е защото вътре в нея е скрита могъща сила ци .