Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Ясно ли е, китаецо?

— Ясно е, англичанино.

— Ще се обръщаш към мен с „господине“!

— Да, господине — отвърнал Дао Циен, свеждайки очи, защото привиквал да не гледа белите в лицето.

Първата му изненада била откритието, че Китай не е единственият център на вселената. Имало и други култури, наистина не толкова развити, но много по-силни. Дотогава не си представял, че британците управляват значителна част от света, както и не подозирал, че други фан уей са господари на обширни колонии в далечни земи, разположени на четири континента, както се постарал да му обясни капитан Джон Съмърс в деня, когато Дао му извадил развален зъб край бреговете на Африка. Извършил операцията чисто, почти безболезнено, благодарение на комбинацията от златните игли, набодени в слепоочията, и втрит във венеца мехлем от карамфил и евкалиптово масло. Когато приключил и пациентът, доволен и признателен, седнал да си доизпие бутилката, Дао Циен се осмелил да запита накъде са тръгнали. Смущавало го, че се носи насам-натам слепешката и пред очите му е само мъглявата линия на хоризонта между безкрая на небето и морската шир.

— Пътуваме към Европа, но за нас това няма значение. Ние сме моряци, живеем на вода. Искаш ли да се прибереш вкъщи?

— Не, господине.

— Имаш ли някъде семейство?

— Не, господине.

— Значи ти е безразлично дали пътуваме на север или на юг, на изток или на запад, тъй ли?

— Да, но искам да зная къде съм.

— Защо?

— За в случай че падна зад борда или корабът потъне. Духът ми ще трябва да е наясно къде е, за да се прибере в Китай, инак ще се скита без посока. Небесните порти са в Китай.

— Какви ги измисляш? — разсмял се капитанът. — Значи, за да идеш в рая, трябва да умреш в Китай? Погледни картата, човече. Вярно, твоята страна е най-голямата, но има още много свят извън нея. Ето, тук е Англия, тя е малък остров, но ако прибавиш колониите ни, ще видиш, че в наши ръце е повече от половината земя.

— Как е възможно?

— Както в Хонконг — с войни и с подлости. Съчетаваме могъщество по море, алчност и чувство за ред. Не сме по-висши, а по-жестоки и по-решителни. Не се гордея много, че съм англичанин, но когато пропътуваш толкова, колкото аз, и ти няма да се гордееш, че си китаец.

През следващите две години Дао Циен стъпил на твърда земя три пъти, единият от тях в Англия. Смесил се с простолюдието на пристанището, вървял по улиците на Лондон и наблюдавал новостите с очи на удивено дете. Фан уей били пълни с изненади — от една страна им липсвала всякаква изтънченост и се държали като диваци, но от друга били способни на чудни изобретения. Дао установил, че и в родината си англичаните страдат от същата надменност и невъзпитание, проявявани и в Хонконг — отнасяли се към него без никакво уважение, а вежливостта и културното поведение им били напълно чужди. Допила му се бира, но го изблъскали от кръчмата — не пускаме тук жълти кучета, му викнали. Скоро се събрал с други азиатски моряци, отишли в заведението на някакъв стар китаец и там седнали да ядат, да пият и да пушат на спокойствие. Докато слушал разказите на останалите, Дао проумял колко много още му предстои да види, но стигнал до заключението, че първо трябва да се научи да използва юмруците си и ножа. Каква полза от знанията, ако човек не е в състояние да се защити! Мъдрият учител по иглотерапия бил пропуснал да му преподаде и това основно правило.

През февруари 1849 г. „Либърти“ хвърлил котва във Валпараисо. На следващия ден капитан Джон Съмърс го повикал в каютата си и му връчил писмо.

— Дадоха ми го на пристанището — за теб е, от Англия.

Дао Циен взел плика, лицето му порозовяло и грейнало в широка усмивка.

— Само не казвай, че е любовно послание! — пошегувал се капитанът.

— По-хубаво е — отвърнал Дао и го мушнал под ризата си. Писмото можело да е само от приятеля му Ебенизър Хобс — първото, което получавал през двете години, прекарани на кораба.

— Ти свърши добра работа, Циен.

— Мислех, че не ви харесва яденето ми, господине — усмихнал се Дао.

— Като готвач нищо не струваш, но разбираш от медицина. За две години при нас не е умрял нито един човек и няма нито един болен от скорбут. Знаеш ли какво означава това?

— Късмет.

— Договорът ти изтича днес. Сигурно можех да те напия и да те накарам да подпишеш нов. С друг навярно бих постъпил така, но на теб дължа някои услуги, а аз винаги уреждам дълговете си. Искаш ли да продължиш с мен? Ще ти увелича заплатата.