Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Лин почти не съжалила за смъртта на момиченцето, сякаш се досещала, че животът няма да й стигне, за да го отгледа. Съвзела се бавно от тежкото раждане и известно време се старала да бъде отново забавната другарка в нощните игри. Със същата самовзискателност, с която сдържала болките в нозете, тя се преструвала, че копнее за страстните прегръдки на съпруга си. „Плътската любов е пътуване, заветно пътуване“, казвала му тя често, но вече нямала сили да го придружава. Дао Циен толкова жадувал за нейната любов, че някак съумял да не забележи нито един от издайническите признаци и упорито си внушавал, че Лин е същата както преди. От години мечтаел за мъжки рожби, но сега единствената му мисъл била да предпази съпругата си от нова бременност. Обичта му към Лин прераснала в благоговение, което изповядвал само пред нея, защото смятал, че никой не би разбрал всеобхватната му любов към една жена — никой не познавал Лин като него, никой не предполагал как озарила тя живота му. Щастлив съм, щастлив съм, повтарял си той, за да прогони мрачните предчувствия, които го връхлитали при най-малкото отпускане. Но не бил щастлив. Вече не се смеел с предишната лекота и когато бил с Лин, едва успявал да й се нарадва, освен в някои откъслечни мигове на съвършено физическо удовлетворение, защото неотклонно я наблюдавал с тревога, мислел непрекъснато за здравето й, съзнавайки колко е крехка, и отмервал трептенията на дишането й. Намразил нейните златни лотоси , които в началото на брачната им връзка целувал, обсебен от порива на желанието. Ебенизър Хобс смятал, че Лин има нужда да се разхожда продължително време на чист въздух, за да укрепнат дробовете й и да добие апетит, но тя едва успявала да направи десет крачки и й прималявало. Дао не можел да стои през цялото време при жена си, както го съветвал Хобс, защото се налагало да издържа и нея, и себе си. Всяка минута далеч от къщи му се струвала пропиляна в нещастието, открадната от любовта. Поставил в служба на любимата си всички правила и знания, усвоени през дълголетната медицинска практика, ала година след раждането Лин била само сянка на предишната жизнерадостна девойка. Мъжът й се опитвал да я разведри, но никой от двамата вече не се смеел искрено.

Един ден Лин вече не могла да се вдигне от леглото. Задушавала се, силите й се изчерпвали, кашляла кръв и напразно се опитвала да си поеме въздух. Освен няколко лъжички постна супа, отказвала всичко друго, защото яденето я изтощавало. Спяла на пресекулки в кратките моменти, когато кашлицата й се успокоявала. Дао Циен си дал сметка, че от шест седмици дишането й звучало като хрипливо хъркане, сякаш лежала под вода. Душата му се свивала в ужас, когато я вдигал на ръце и усещал как линее. Виждал колко е измъчена и съзнавал, че смъртта навярно ще й донесе облекчение, ала в злокобната утрин, когато осъмнал със студеното тяло на Лин в обятията си, помислил, че и той ще умре. Ужасен протяжен вик, роден в самите недра на земята като рева на вулкан, разтърсил къщата и разбудил квартала. Надошли съседите, изкъртили вратата с ритници и го намерили да вие гол насред стаята, прегърнал жена си. Наложило се да го откъснат от трупа насила и едва го удържали, докато дошъл Ебенизър Хобс и го принудил да погълне огромно количество лауданум, достатъчно да приспи и лъв.

Дао Циен потънал във вдовството си, отчаян до краен предел. Издигнал олтар с портрета на Лин и някои нейни вещи и по цели часове безнадеждно ги съзерцавал. Престанал да се занимава с пациентите си и вече не споделял с Ебенизър Хобс часовете за научни изследвания, което било основата на тяхната дружба. Противни му били съветите на англичанина, че „клин клин избива“ и че най-добрият начин да преодолее траура е да отиде в някой публичен дом край пристанището, където щели да му предложат колкото жени искал с безформени крака, както Хобс наричал златните лотоси . Как можел да произнесе подобно кощунство? Нямало кой да замести Лин и никога нямало да обикне друга — в това Дао Циен бил уверен. По онова време приемал от Хобс само пълни бутилки с уиски. Прекарал цели седмици упоен от алкохола, докато свършил парите и започнал малко по малко да разпродава или да залага имуществото си, а когато не можел вече да си плаща наема, нямало как и се пренесъл в мизерен хотел. Тогава си спомнил, че е джун и и отново се захванал за работа, ала изпълнявал задълженията си пряко сили, ходел в мръсни дрехи, с несресана плитка и небръснато лице. Тъй като се ползвал с добро име, пациентите понасяли запуснатия му вид и пиянските му грешки с примирението на бедняци, но не след дълго престанали да прибягват до услугите му. Ебенизър Хобс също не го търсел, за да лекува тежките случаи, понеже не се доверявал на преценките му. Дотогава двамата се допълвали много добре — англичанинът за пръв път започнал да оперира смело, благодарение на силните лекарства и на златните игли, които успокоявали болката, намалявали кръвоизливите и ускорявали зарастването на раните, а китаецът усвоил работата със скалпела и други средства на европейската наука. Но с несигурни ръце и замъглени от алкохола и сълзите очи Дао Циен ставал опасен и от него нямало полза.