Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Духовете, призовани от Дао Циен на помощ при избора на съпругата му, изпълнили задачата си безпогрешно — Лин била с превързани нозе, а освен това тиха и кротка като катеричка. Но на Дао Циен не му дошло на ум да помоли духовете да бъде освен това силна и здрава. Неуморимата нощем жена се превръщала денем в недъгава нещастница. С обезобразените си нозе едва можела да извърви няколко пресечки. Наистина, крачела с лекото изящество на тръстика, подухвана от вятъра, както би я описал престарелият учител в някое свое стихотворение, но да отиде до близкия пазар, за да купи зелка за вечеря, било истинско изтезание за нейните златни лотоси . Тя никога не се оплаквала на глас, но стигало човек да я види как се облива в пот и хапе устни, за да отгатне колко усилия й струва всяко движение. Не били здрави и дробовете й. Дишала с остро подсвиркване като на щиглец, през сезона на дъждовете носът й течал, а през сухия сезон се задушавала, понеже горещият въздух засядал между зъбите й. Не помагали нито билките на мъжа й, нито сиропите на неговия приятел, английския лекар. Когато забременяла, страданията се умножили, защото крехкият й скелет едва издържал тежестта на плода. На четвъртия месец съвсем престанала да излиза и се заседявала морно пред прозореца да гледа как животът преминава по улицата. Дао Циен наел две прислужнички, за да поемат домашната работа и да я наглеждат, защото се боял Лин да не умре, докато той не е вкъщи. Удвоил работните си часове и за пръв път, колкото и да се срамувал, взел да настоява пред пациентите да му плащат. Долавял как учителят му припомня с неодобрителен поглед, че е длъжен да служи, без да очаква възнаграждение, защото „колкото повече знае човек, по-голям е дългът му към ближните“. Ала не можел да лекува безплатно или срещу взаимни услуги, както дотогава, защото всяка стотинка му била нужна, за да осигури удобства на Лин. По онова време разполагал с втория етаж на старинна къща, където настанил жена си в разкош, невиждан дотогава от никого от тях двамата, но не бил доволен. Решил да намери жилище с градина, за да предложи на Лин красота и чист въздух. Приятелят му Ебенизър Хобс му обяснил — след като сам той отказвал да види очевидното, — че туберкулозата й е много напреднала и никаква градина няма да я излекува.

— Вместо да работите от изгрев-слънце до среднощ, за да й купувате копринени дрехи и скъпи мебели, стойте при нея колкото може повече, доктор Циен. Радвайте й се, докато я имате — съветвал го Хобс.

Двамата лекари били съгласни, всеки от гледна точка на собствения си опит, че раждането ще бъде решителното изпитание за Лин. Никой от тях не бил запознат с тази специалност, тъй като и в Европа, и в Китай с нея се занимавали акушерките, но решили да се подготвят. Не можели да се доверят на уменията на някоя груба простачка, за каквито смятали всички жени от този занаят. Виждали били как бабите работят с мръсни ръце, как баят и изтръгват бебето по най-първобитен начин от утробата на майката, и решили да отърват Лин от подобно ужасно изживяване. Ала младата жена не била съгласна да ражда пред двама мъже, още повече че единият бил фан уей с безцветни очи, неспособен дори да говори човешки език. Помолила мъжа си да повика кварталната акушерка, понеже най-обикновеното приличие не й позволявало да разтвори бедра пред чуждестранния дявол, но Дао Циен, винаги готов да изпълнява волята й, този път останал непреклонен. Накрая се споразумели, че за нея ще се погрижи лично той, а Ебенизър Хобс ще чака в съседната стая и при нужда ще го подпомага със съвети.

Първият предвестник на раждането бил астматичен пристъп, който без малко щял да струва живота на Лин. Усилието да диша се сляло с усилието й да изтласка детето от утробата си и нито Дао Циен с цялата си любов и всички свои знания, нито Ебенизър Хобс с теоретичната си подготовка били в състояние да й помогнат. След десет часа, когато стоновете на майката преминали в продрано хриптене на удавник, а бебето с нищо не показвало, че ще се роди, Дао Циен хукнал да търси акушерката и въпреки отвращението си я довлякъл едва ли не насила. Както се опасявали Циен и Хобс, жената се оказала вмирисана старица и било невъзможно да обменят с нея никакви медицински възгледи, защото тя нямала възгледи, а дълъг опит и отколешен усет. Най-напред изблъскала с един замах двамата мъже и им забранила да надзъртат иззад завесата, отделяща двете спални. Дао Циен тъй и не разбрал какво става оттатък, но се успокоил, когато чул Лин да диша свободно и да вика силно. През следващите часове, докато Ебенизър Хобс спял уморен в креслото, а Дао Циен отчаяно се допитвал до духа на учителя си, Лин довела на бял свят безжизнено момиченце. Тъй като било от женски пол, нито бабата, нито бащата си дали труда да го съживят, а и двамата се хвърлили да спасяват живота на майката, чиито оскъдни сили се изчерпвали заедно с кръвта, която изтичала между бедрата й.