Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Джун и бил доволен от съдбата си, макар че липсата на потомство тегнела като сянка над ведрия му дух. Нямал деца въпреки чудодейните треви, приемани редовно през целия му живот за прочистване на кръвта и укрепване на члена, и въпреки лековете и заклинанията над двете му съпруги, починали на млади години, и над многобройните последвали ги наложници. Налагало се смирено да приеме, че не били виновни всеотдайните му жени, а вялото отделяне на сока на неговата мъжественост. Всички лекарства за плодовитост, послужили му, за да помага на хората, се оказали безполезни за него самия и той най-сетне се примирил с неоспоримия факт, че бъбреците му са сухи. Престанал да мъчи жените си с безсмислени изисквания и взел да им се наслаждава пълноценно, според указанията на прекрасните книги за под възглавката 7 7 Японски литературен жанр XVII-XIX в. с еротично съдържание и богати илюстрации. — Б.пр. от личната му сбирка. Ала старият човек охладнял към тези удоволствия отдавна, когато започнало да надделява желанието му да добие нови знания и да извърви тясната пътека на мъдростта, и се освободил една подир друга от наложниците, чието присъствие го откъсвало от умствените занимания. Спомените му стигали и не му било нужно девойката да е пред очите му, за да я възпее във възвишени рими. Отказал се и от собствени деца, но трябвало да се погрижи за бъдещето. Кой щял да му помага в последния етап и в часа на смъртта? Кой щял да поддържа гроба му и да почита паметта му? И преди бил подготвял ученици, като тайно хранел надеждата да осинови всеки от тях, но никой не се оказал достоен за подобна чест. Дао Циен не бил по-умен, нито по-надарен от останалите, но носел у себе си жажда за знания и учителят я разпознал незабавно, защото приличала на неговата. Освен това момчето било мило и забавно и човек бързо го обиквал. През годините на съжителството им учителят започнал толкова да го цени, че често се питал как е възможно да не е негов роден син. Все пак високото мнение за ученика му не го заслепявало, защото от опит знаел, че обикновено промените в юношеството са много дълбоки и все още било рано да се отгатне що за човек ще стане Дао. Както се казва в китайска поговорка, дори и да блестиш на младини, не е ясно колко ще струваш на старини. Джун и се боял да не сгреши отново, както му се случвало преди, и предпочел търпеливо да изчака да се разкрие истинската природа на момчето. Междувременно щял да го изправя като фиданките в градината, за да му помогне да израсне както трябва. Той поне учи бързо, мислел престарелият лекар, пресмятайки с колко години живот разполага. Според поличбите на звездите и внимателното наблюдение над собственото му тяло, не му оставало време да подготви още един ученик.

Не след дълго Дао Циен вече умеел да подбира какво да купи от пазара и от билкарските магазини, умеел и да се пазари, както му е редът, знаел и как да приготвя лекарствата без ничия помощ. Докато наблюдавал работата на учителя си, опознал заплетеното устройство на човешкия организъм и начините да охлажда трескавите и болните с огнен темперамент, да сгрява страдащите от преждевременния студ на смъртта, да накара да закипят соковете у безплодните и да подсуши изтощените от слузести течения. Излизал на продължителни обиколки по полето, за да търси най-добрите растения в точно подбрания момент на най-голямата им действена сила, и сетне ги пренасял увити във влажно платно, за да ги запази свежи по пътя до града. Когато навършил четиринайсет години, учителят му сметнал, че момъкът е узрял да практикува и започнал редовно да го праща да се грижи за проститутките с изричната заповед да се въздържа от сношения с тях, защото, както сам можел да се увери, докато ги преглеждал, в телата им вече се била вселила смъртта.

— Болестите в публичните домове отнасят повече жертви, отколкото опиумът и тифусът. Но ако изпълняваш задълженията си и напредваш бързо, когато дойде моментът, ще ти купя девствено момиче — обещал учителят.

Като малък Дао Циен познал глада, но тялото му се източило и станал по-висок от всички други в рода си. На четиринайсет години не изпитвал към продажните момичета влечение, а само научно любопитство. Били толкова различни от него, обитавали толкова далечен и потаен свят, че не бил в състояние да ги приеме за истински човешки същества. По-късно, когато, опиянен от внезапния изблик на своята мъжка природа, започнал да блуждае като в несвяст, препъвайки се дори в сянката си, възпитателят му съжалил, че се е отказал от наложниците. Нищо не отвличало добрия ученик от неговите отговорности както избуялата мъжественост. Женската близост би го укротила и покрай другото би му дала и практически познания, но тъй като мисълта да купи жена не му била по сърце — чувствал се удобно в чисто мъжкия си свят, — наставникът карал Дао да пие отвари, за да се уталожи жарта му. Джун и вече не помнел бурите на плътските страсти и с най-добри намерения давал на ученика си да чете книгите за под възглавката от своята библиотека като част от обучението, без да съобрази какво въздействие имат върху клетото момче. Изисквал от Дао да запомни наизуст всичките двеста двадесет и две любовни пози с техните поетични имена и да ги разпознава без колебание на прекрасните илюстрации в томовете, а това видимо допринасяло за неспокойството на юношата.