Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Благодарение на една от случайностите, които често щели да променят насоката на живота му, за Четвъртия син периодът на робството всъщност съвсем не бил ад, а се оказал много по-добър от годините, прекарани под бащиния покрив. Две мулета теглели каруцата с най-тежките товари на кервана. Досадно скрибуцане се разнасяло при всяко завъртане на колелата несмазвани нарочно, та да пропъждат злите духове. За да не избяга, завързали с въже за едно от животните Четвъртия син, разплакан безутешно след раздялата с баща си и братята. Бос, жаден, преметнал на гръб торбичката с малкото си вещи, той видял как се изгубили от погледа му покривите на селото и родните места. Не познавал друг живот освен този в бащината колиба — все пак не поминувал зле, родителите му се отнасяли към него с обич, майка му му разказвала разни приказки, смеели се и празнували по всякакъв повод, дори в най-големия недоимък. А сега подтичвал подир мулето, уверен, че с всяка крачка навлиза все по-дълбоко в селенията на демоните и се боял, че скриптенето на колелата и звънът на камбанките, окачени по каруцата не са достатъчни, за да го предпазят. Едва-едва разбирал наречието на пътниците, но малкото думи, доловени случайно, го изпълвали с ужас до мозъка на костите. Говорели за многобройните озлобени гении — погубени души на покойници, неуспели да получат подходящо погребение и тръгнали да скитат по тамошните земи. Поради глада, тифуса и холерата областта била осеяна с трупове и живите не стигали, за да окажат почит на толкова мъртъвци. За щастие, призраците и демоните се славели със слабоумието си — не умеели да завиват по ъглите и вниманието им лесно се отвличало, когато им поднасяли храна или подаръци от хартия. Ала въпреки това, понякога нямало сила, способна да ги отдалечи, и духовете се явявали с твърдото намерение да получат свободата си, убивали пришелците или се вмъквали в телата им, за да ги принудят да вършат немислими злодеяния. Така изтекли няколко часа в път. Летният зной и жаждата били кошмарни, момчето се препъвало на всеки две крачки, та от нетърпение новите му господари незлобливо го подканяли да бърза, пляскайки го с пръчка през нозете. По залез-слънце решили да спрат на стан. Разтоварили животните, стъкнали огън, запарили чай и се разделили на малки групи да играят фан тан и ма джон . Най-накрая някой се сетил за Четвъртия син и му подал паничка с ориз и чашка чай и той им се нахвърлил ненаситно след насъбрания от дълги месеци глад. Тъкмо тогава изневиделица ги връхлетяла страхотна шумотевица и изведнъж всички се озовали обвити от облак прах. Крясъците на нападателите се смесили с врявата на пътниците, а малчуганът, примрял от уплаха, пропълзял под каруцата, доколкото позволявало въжето, привързано за крака му. Както бързо се разбрало, не били застигнати от дяволско войнство, а от банда разбойници — една от многото, които в онези години на отчаяние се възползвали от бездействието на имперските войници и безчинствали по пътищата. Щом се окопитили от първия сблъсък, търговците грабнали оръжията и се опълчили срещу злодеите с оглушителни викове, заплахи и стрелба. Олелията траяла едва няколко минути. Когато прахта се слегнала, един от злосторниците бил избягал, а другите двама лежали тежко ранени в пръстта. Смъкнали маските от лицата им и видели, че са юноши, облечени в дрипи и въоръжени с тояги и първобитни копия. Побързали да им прережат вратовете, налагайки им така унижението да напуснат този свят на парчета, а не цели, както пристигнали на него, и за назидание набучили главите от двете страни на пътя. Едва неразборията се поразминала, забелязали, че един от спътниците им от кервана се превива на земята с дълбока рана от копие на бедрото. Четвъртия син, дотогава скован от паника под каруцата, изпълзял от скривалището си и почтително помолил уважаемите търговци да му разрешат да се погрижи за ранения. Нямали друг изход и го оставили да опита. Момъкът поискал чай, за да промие раната, сетне бръкнал в торбата и извадил бурканче бай яо . Нанесъл белия мехлем върху раната, превързал стегнато крака и съобщил без никакво колебание, че до три дни разкъсаното място ще се затвори. Така и станало. Това премеждие го спасило от робска участ и кучешки живот през следващите десет години, тъй като заради добрата му подготовка търговците го продали в Кантон на прославен народен лекар и учител по иглотерапия — джун и — комуто бил нужен помощник. Край този мъдрец Четвъртия син натрупал знания, каквито никога не би получил при баща си на село.