Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Престарелият учител бил кротък човек, с гладко и кръгло като луната лице, провлачен говор и костеливи, чувствителни длани — най-ценното му пособие. Най-напред се погрижил да именува прислужника си. Запрелиствал книгите по астрология и сборниците с гадания и най-сетне намерил хубаво име за момчето — Дао. Думата имала няколко значения, като път, посока, смисъл и хармония, ала се отнасяла преди всичко за житейския път. Освен това учителят му дал своето презиме.

— Ще се наричаш Дао Циен. Това име ще те изведе на пътя на медицината. Съдбата ти ще бъде да облекчаваш чуждата болка и да постигнеш мъдростта. Ще станеш като мен — джун и .

Дао Циен… Младият ученик приел името с благодарност. Целунал ръцете на господаря си и за пръв път, откак напуснал бащиния дом, се засмял. Радостният порив, подтиквал го преди да танцува от удоволствие без причина, отново затрепкал в гърдите му и усмивката му не помръкнала цели седмици наред. Припкал из къщи и с наслада вкусвал името си като бонбон в устата, повтарял го на глас, сънувал го, докато напълно се отъждествил с него. Учителят, последовател на Конфуций в практическите неща и на Буда в идеологическо отношение, го насочил със здрава, но крайно любяща ръка към правилата, които щели да изградят от младия човек добър лекар.

— Ако успея да те науча на всичко, което възнамерявам, някой ден ще станеш просветен човек — му рекъл той.

Учителят говорел, че обредите и установените обичаи са не по-малко нужни от изискванията на доброто възпитание и степените в обществената стълбица. Твърдял, че знанието без мъдрост е безполезно, че мъдростта не съществува, ако е лишена от духовност, а истинската духовност предполага неизменно да служиш на другите. Както много пъти му обяснявал, същината на добрия лекар се състояла в способността му за съпричастие и в чувството му за нравственост — без тях свещеното изкуство на изцелението се свеждало до обикновена шарлатания. Допадала му и склонността на ученика да се усмихва.

— Изминал си значителна част от пътя към мъдростта, Дао. Мъдрият човек е винаги радостен — казвал той.

През цялата година Дао Циен ставал в зори, като всеки ученик, за да се отдаде за един час на самовглъбен размисъл, песнопения и молитви. Разполагал само с един ден почивка за посрещането на Новата година, а трудът и ученето били единствените му занимания. Преди всичко трябвало да овладее до съвършенство китайската писменост, официалното средство за общуване в безкрайните земи, обитавани от стотици племена, всяко със свой език. Наставникът му бил непреклонен относно красотата и изяществото на калиграфията, отличаваща изтънчения човек от мошеника. Също така държал да развие у Дао Циен възприемчивост към изкуството, присъща според него на висшите създания. Като всеки просветен китаец той изпитвал нескрито презрение към войната и в замяна предпочитал изкуствата — музиката, живописта и литературата. Край него Дао Циен се научил да цени нежната дантела на паяжината, блеснала в зори под перлените капки на росата и да излива възхищението си в проникновени стихотворения, изрисувани с изискан краснопис. По мнение на учителя, ако строфите били неумели, по-добре било човек изобщо да не пише лирика. В дома му юношата често присъствал на сбирки, чиито участници съчинявали стихове, родени в моментно вдъхновение, и се любували на градината, докато той им поднасял чай и удивено ги слушал. Човек може да постигне безсмъртие, ако напише дори само една книга, особено с поезия, казвал учителят, който вече бил автор на няколко тома. Към селските практически умения, които Дао Циен овладял, гледайки как работи баща му, се добавила огромната по обем теория на древната китайска медицина. Младежът узнал, че човешкото тяло се състои от пет елемента — дърво, огън, земя, желязо и вода, — съответстващи на пет планети, пет атмосферни състояния, пет цвята и пет музикални тона. Чрез навременната употреба на лечебни растения, иглотерапия и вендузи добрият лекар можел да предотврати или да изцери различни болести, а също да насочва мъжката, активна и лека енергия и женската пасивна и тъмна сила — ин и ян . Ала целта на лекарското изкуство била не толкова да се пребори със заболяванията, колкото да поддържа хармонията. „Трябва да подбираш храните, да поставиш леглото си в правилно положение и да провеждаш размишленията си според годишните времена и посоката на вятъра. Така винаги ще си в съзвучие с мирозданието“, съветвал го учителят.