Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Е, Елайза, казвай сега какво, по дяволите, става с теб — нареди той с тон, с какъвто никога не се бе обръщал към нея.

В миг на светкавично прозрение, Елайза осъзна, че капитанът няма да бъде неин съюзник, както се бе надявала. Обичайната широта на възгледите му в случая нямаше значение — ставаше ли дума за доброто име на семейството, той щеше да бъде верен на брат си и сестра си. Онемяла, девойката предизвикателно издържа на погледа му.

— Роуз казва, че си завързала любов с някакъв нехранимайко с пробити обуща. Вярно ли е?

— Виждала съм го два пъти, вуйчо Джон. Преди месеци. Дори не знам как се казва.

— Но не си го забравила, нали? Първата любов е като едра шарка — оставя следи завинаги. Срещахте ли се насаме?

— Не.

— Не ти вярвам. За глупак ли ме вземаш? Веднага се вижда колко си променена, Елайза.

— Не ми е добре, вуйчо. Ядох недозрели плодове и имам разстройство. Тъкмо отивах до клозета.

— Гледаш като разгонена кучка!

— Не ме обиждайте, вуйчо!

— Прости ми, дете. Знаеш колко те обичам — тревожа се за теб. Няма да позволя да съсипеш живота си. С Роуз съставихме чудесен план. Ходи ли те се в Англия? Ще уредя двете да заминете след месец, така ще успеете да си купите каквото е нужно за път.

— В Англия?

— Ще ви настаня в първа класа, като кралици, а в Лондон ще отседнете в чудесен пансион, на няколко пресечки от Бъкингамския дворец.

Елайза разбра, че двамата вече са решили съдбата й. Последното, което би си позволила, бе да тръгне в посока, обратна на Хоакин, и помежду им да се прострат два океана.

— Благодаря ви, вуйчо. Ще бъде прекрасно да видя Англия — рече с най-сладкия глас, който можа да натъкми.

Капитанът си наливаше бренди чаша след чаша, запали лулата и през следващите два часа й изреди преимуществата на живота в Лондон, където госпожица като нея ще има възможност да се събира с най-отбрано общество, да ходи по балове, на театър и на концерти, да си купува красиви рокли и да сключи подходящ брак. Вече беше на възраст да помисли за това. А не й ли се ходи до Париж или до Италия? Човек не бива да умре, без да е видял Венеция и Флоренция. Той ще се погрижи да задоволи мечтите й — нима не го е правил винаги? Светът е пълен с привлекателни, интересни мъже с добро положение и тя сама ще се увери в това, щом се измъкне от дупката на изгубеното пристанище, където е попаднала. Валпараисо не е място за хубаво и добре възпитано момиче като нея. Тя не е виновна, че се е влюбила в първия срещнат, защото води затворен живот. Колкото до онзи момък — как му беше името, чиновник при Джереми, нали? — скоро ще го забрави. Любовта, увери я вуйчото, неизбежно прегаря от само себе си или се изтръгва от корен, когато човек замине надалеч. Кой може да я посъветва за това по-добре от него? Както и да се погледне, той е опитен в заминаванията и в изпепелените страсти.

— Не знам за какво говорите, вуйчо. Мис Роуз е скалъпила цял любовен роман от чаша портокалов сок. Човекът дойде да докара някакви стоки, почерних го със сок, той го изпи и после си тръгна. Това е всичко. Нищо не се е случило и не съм го виждала повече.

— Ако е както казваш, имаш късмет. Няма да се наложи да си избиеш от главата тази приумица.

Джон Съмърс не спря да пие и да говори през цялата нощ, а Елайза, свита на коженото кресло, потъна в дрямка с мисълта, че в края на краищата небето се е вслушало в молитвите й. От страшния лек на мама Фресия я отърва не желаното земетресение, а нейният вуйчо. В колибата на двора индианката я чака през цялата нощ.

В събота следобед Джон Съмърс заведе сестра си Роуз да разгледа парахода на Родригес де Санта Крус. Ако в близките дни преговорите се развиеха успешно, щеше да стане негов капитан и желанието му да изостави платноходите щеше най-сетне да се изпълни. По-късно гостуваха на Паулина в салона на Английския хотел, където бе отседнала. Бе пристигнала от север, за да осъществи намеренията си, докато мъжът й вече от няколко месеца се намираше в Калифорния. Благодарение на постоянното движение на кораби в двете посоки съпрузите непрекъснато си пишеха писма и в тях уверенията във взаимна обич бяха изтъкани от търговски съображения. С вродения си усет Паулина реши да привлече Джон Съмърс в своето начинание. Смътно си спомняше, че е брат на Джереми и Роуз Съмърс, чужденците, посещавали няколко пъти имението на баща й, ала капитана бе виждала веднъж и бе разменила с него не повече от една-две учтиви думи. Изборът й се опираше единствено на общото им приятелство с Джейкъб Тод, но през последните седмици тя направи проучвания и остана много доволна от събраните отзиви. Капитанът се ползваше с изключително добро име сред хората от своя занаят и в търговските кантори. Опитът и думата му заслужаваха повече доверие от обичайното през тези дни на повсеместна неразбория, когато всеки можеше да наеме каква да е черупка, да основе компания с шепа луди глави и да вдигне котва. По този начин действаха всякакви мошеници с полуразнебитени гемии, но това нямаше особено значение, тъй като в Калифорния дружествата бързо се разтуряха, всички зарязваха корабите и хукваха към златните находища. Паулина обаче залагаше на дългосрочни цели. Първо на първо, не бе принудена да се съобразява с чужди изисквания, защото нейни съдружници бяха само мъжът й и деверът й, а освен това по-голямата част от капитала принадлежеше лично на нея, тъй че разполагаше с пълна свобода да взема решения. Немного големият параход, кръстен от нея „Фортуна“, бе порил доста дълго морските вълни, но беше в безупречно състояние. Паулина нямаше нищо против да плаща добре на моряците, за да не избягат подир сбирщината от златотърсачи, но съзнаваше, че без твърдата ръка на умел капитан високите надници не бяха достатъчни, за да поддържат реда на борда. Мъжът й и деверът й възнамеряваха да изнасят миньорски сечива, дървен материал за жилища, работни дрехи, домашни потреби, сушено месо, зърнени храни, фасул и други трайни продукти, но щом стъпи във Валпараисо, тя разбра, че мнозина са си наумили същото и конкуренцията ще е жестока. Огледа се наоколо и видя очебийното изобилие на зеленчуци и плодове на щедрото лято. Предлагаше се повече, отколкото бе възможно да се продаде. Зеленчуците растяха по дворовете, а дръвчетата се огъваха под тежестта на плода и малцина бяха готови да плащат за нещо, получавано дотогава даром. Спомни си за бащиния имот, където реколтата гниеше по земята, понеже никой не си даваше труд да я прибере. Ако успееше да прекара такъв товар до Калифорния, щеше да е по-ценен от самото злато, заключи тя. Свежи продукти, чилийско вино, лекарства, яйца, скъпи дрехи, музикални инструменти и — защо не? — театрални представления, оперети, сарсуели 6 6 Характерен испански музикално-сценичен жанр. — Б.пр. . Сан Франсиско посрещаше всекидневно стотици новодошли. Засега това бяха несретници и бандити, но несъмнено щяха да пристигнат и заселници от другия край на Съединените щати, честни земеделци, адвокати, лекари, учители и всякакви почтени люде, готови да се установят там със семействата си. Има ли жени, ще има и цивилизация, а щом цивилизацията навлезе в Сан Франсиско, моят параход ще бъде на място с всичко необходимо, реши Паулина.