Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Щом капитанът стъпи на твърда земя, Елайза и мис Роуз се спуснаха радостно към него, той прегърна и двете през кръста с яките си ръце на корсар, вдигна ги едновременно и се завъртя като пумпал сред веселите писъци на мис Роуз и недоволните възгласи на Елайза, защото на нея й се доповръща. Джереми Съмърс му стисна ръката, питайки се как е възможно брат му изобщо да не се промени през последните двадесет години и да си е все така откачен.

— Какво има, малка моя? Видът ти не ми харесва — рече капитанът, вперил поглед в Елайза.

— Ядох зелени плодове, вуйчо — обясни му тя, като се опря на него, за да не падне от световъртежа.

— Знам, че не сте дошли на пристанището заради мен. Искате да си купите парфюми, нали? Ще ви кажа къде предлагат най-хубавите марки, направо от Париж.

В този момент някакъв непознат мина край него и неволно го бутна с куфара, който бе понесъл на рамо. Джон Съмърс се обърна ядосано, но когато го позна, нададе по обичая си шеговита ругатня и го дръпна за ръкава.

— Ела да те запозная със семейство си, китаецо — обърна се той сърдечно към него.

Елайза нескрито се загледа в чужденеца. Не бе виждала азиатец отблизо, а най-сетне пред очите й стоеше човек, роден в Китай, приказната страна, често споменавана в разказите на вуйчо й. Пред нея стоеше мъж на неопределена възраст, доста висок в сравнение с чилийците, макар редом с едрия английски капитан да приличаше на дете. Движенията му бяха неловки, лицето — гладко, тялото — слабо и момчешко, а в изтеглените му очи проблясваше стародавен поглед. Улегналата му сдържаност не се съчетаваше с детинския смях, бликнал у него от сърце, когато Съмърс го заговори. Беше облечен в панталон до над глезените и свободна блуза от груб плат, а на кръста си имаше пояс със затъкнат голям нож, беше обут в малки леки обувки, носеше овехтяла сламена шапка, а на гърба му висеше дълга плитка. Сведе няколко пъти глава за поздрав, без да свали куфара и без да погледне някого в очите. Мис Роуз и Джереми Съмърс, смутени от непосредственото държане на брат им с човек от несъмнено по-долна класа, не знаеха как да постъпят и отвърнаха с кратко сухо кимане. За ужас на мис Роуз, Елайза му протегна ръка, но непознатият се престори, че не я забелязва.

— Дао Циен е най-лошият готвач, когото съм имал, но умее да лекува почти всички болести, затова още не съм го изхвърлил през борда — засмя се капитанът.

Дао Циен направи нова поредица поклони, пак се усмихна без видима причина и веднага се отдалечи заднишком. Елайза се усъмни дали разбира английски. Зад гърба на жените Джон Съмърс прошепна на брат си, че китаецът може да му продаде опиум от най-добро качество, а също и прах от носорог против полово безсилие, ако реши да скъса с лошия навик на ергенския живот. Скрила лице зад ветрилото, Елайза се озадачи от чутите думи.

Същия ден следобед у дома по време на чая капитанът им раздаде подаръците: английски крем за бръснене, ножици от Толедо и хавански пури за брат му, гребени от костенурка и бродиран копринен шал за Роуз и както винаги накит за чеиза на Елайза. Този път й носеше перлена огърлица. Девойката му благодари развълнувано и я прибра в ковчежето си при другите украшения. В резултат на упорството на мис Роуз и на щедростта на вуйчо й Джон, булчинският сандък се пълнеше с ценности.

— Да събираш чеиз, ми се струва глупаво, особено ако нямаш годеник подръка — подкачи я капитанът. — Или вече се е явил някой на хоризонта?

Девойката размени ужасен поглед с мама Фресия, току-що влязла с чаения поднос. Капитанът замълча, но му се видя странно, че сестра му Роуз не си дава сметка за промените у Елайза. Явно от женската проницателност нямаше особена полза.

Остатъкът от следобеда премина в чудните разкази на капитана за Калифорния, макар той да не бе ходил по онези места след невероятното откритие и да твърдеше, че Сан Франсиско е доста невзрачна махала, разположена на брега на най-красивия залив на земята. В Европа и Съединените щати не се говорело за нищо друго, освен за златото, и шумотевицата вече достигнала чак до далечните брегове на Азия. И неговият кораб бил претъпкан с пътници за Калифорния, но повечето нищо не разбирали от минно дело, а мнозина не били виждали злато през живота си дори по зъбите. Нямало удобен, нито бърз начин да се стигне до Сан Франсиско и плаването траело месеци, и то с големи несгоди, обясни капитанът, ала по суша, през американския континент, при огромните разстояния и нападенията на индианците, пътуването било още по-дълго, а вероятността за оцеляване — по-малка. Някои се решавали да отидат с кораб до Панама, прекосявали провлака със салове по реките, пълни с опасни животни, и с мулета през тропическите гори, а след като стигнели тихоокеанския бряг, вземали друг кораб в северна посока. Понасяли дяволската жега, ухапванията на отровни паразити, рояците комари, холерата и жълтата треска, а освен това и ненадминатата човешка злина. Пътниците, успели да оцелеят след преходите през стръмните урви, където много от конете се подхлъзвали, и през тресавищата с дебнещите в тях опасности, попадали на другия бряг в лапите на разбойници, които ограбвали имуществото им, или на търгаши, които им вземали цяло състояние, за да ги откарат до Сан Франсиско, наблъскани като добитък в разнебитени кораби.