Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Когато Андиета спомена за възможността да се отправи на север, майка му посрещна думите му зле, както и Елайза. Без някога да са се срещали, двете жени изрекоха едни и същи думи: ако ти заминеш, Хоакин, аз ще умра. И двете се постараха да изтъкнат безбройните заплахи в това начинание и му се заклеха, че предпочитат хиляди пъти най-крайната бедност заедно с него пред въображаемото богатство, заради което ще го изгубят завинаги. Майка му го увери, че няма да напусне старата къщурка дори да стане милионерка, защото там са приятелките й и на този свят няма къде другаде да отиде. Колкото до дробовете й, нищо не можело да се направи, рече тя, освен да чака да се прокъсат окончателно. Елайза на свой ред му предложи да избяга при него, ако не им позволят да се оженят. Ала той не ги слушаше, изпаднал в плен на умопомрачението си, уверен, че друга възможност няма да му се яви и че да я пропусне, ще бъде непростимо малодушие. Отдаде се на новата си болезнена страст със същото увлечение, с каквото по-рано бе пропагандирал либералните идеи, но му трябваха средства, за да осъществи плановете си. Не можеше да изпълни намерението си без известна сума за билета и за най-необходимото снаряжение. Отиде в банката да помоли за малък заем, но тъй като нямаше с какво да го обезпечи, а и външността му бе доста жалка, го отпратиха студено. За пръв път му хрумна да прибегне до роднините на майка си, с които дотогава не бе разменил и дума, но гордостта го възпря. Представата за бляскаво бъдеще не му даваше покой, с усилие смогваше да си върши работата и дългите часове в кантората се превърнаха в наказание. Застиваше с перото във въздуха, гледаше в белия лист, без да го вижда, и си повтаряше наизуст имената на корабите, плаващи на север. Нощите му се нижеха в неспокойни видения и тревожни безсъници, сутрин ставаше изтощен, а мислите му кипяха и допускаше грешки като новак. Около него възбудата добиваше размаха на истерия. Всички искаха да заминат, а онези, които не можеха да тръгнат лично, основаваха дружества, влагаха в набързо създадени компании или пращаха доверени пълномощници на свое място, с уговорката да делят печалбите. Първи поеха неженените, а не след дълго и семейните взеха да изоставят децата си и да се качват на корабите, без да погледнат назад, независимо от мрачните разкази за непознати болести, ужасни злополуки и кървави престъпления. Най-миролюбивите мъже поемаха риска да ги застрелят или наръгат с нож, най-здравомислещите забравяха за сигурността, постигната след дългогодишни усилия, и се впускаха в премеждията с цялото си безразсъдство. Някои даваха всичките си спестявания за пътен билет, други си плащаха пътя, като ставаха моряци или залагаха бъдещата си работа, и кандидатите бяха толкова много, че Хоакин Андиета не намери място на нито един кораб, въпреки че ден след ден разпиташе по кея.

През декември не издържа. Докато разнасяше по графи съдържанието на доставения в пристанището товар, както надлежно правеше всеки ден, промени числата в сметководната книга, а после унищожи истинските документи на пратката. Благодарение на счетоводния фокус изчезнаха няколко сандъка с револвери и патрони, пристигнали от Ню Йорк. През три последователни нощи момъкът съумя да надхитри охраната, да насили ключалките и да се промъкне в склада на Британската компания за внос-износ, за да опразни сандъците. Наложи се да се връща по няколко пъти, защото плячката тежеше. Първо изнесе оръжията, напъхани в джобовете и привързани за ръцете и краката му под дрехите, а после в торби измъкна патроните. Неведнъж нощните пазачи без малко да го видят, но късметът му проработи и успя своевременно да се изплъзне. Известно му бе, че разполага с няколко седмици, докато някой провери доставката и кражбата излезе наяве, а освен това съзнаваше, че много лесно ще проследят нишката между липсващите документи и подправените данни и ще установят кой е виновникът, но дотогава се надяваше да е в открито море. Натрупаше ли веднъж собствено богатство, щеше да изплати всичко с лихвите, защото единствената причина да стигне до подобно деяние, повтаряше си той непрестанно, бе отчаянието. Въпросът бе на живот и смърт — животът, както той го разбираше, бе в Калифорния, а да остане впримчен в Чили, бе равнозначно на бавна смърт. Част от придобивката продаде за нищожна сума в мизерните квартали край пристанището, а останалото — на приятелите си от книжарница „Сантос Торнеро“, като ги накара да обещаят тържествено, че ще опазят тайната. Тези разпалени идеалисти не бяха хващали оръжие през живота си, макар на думи да се готвеха от години за някакъв утопичен бунт срещу реакционното управление. Биха изменили на собствените си идеали, ако не купеха на черно револверите, особено при изгодната им цена. Хоакин Андиета задържа два револвера за себе си, решен да ги употреби, за да си пробие път, но не спомена пред другарите си за своите планове да отпътува. Същата вечер в задната стаичка на книжарницата и той положи дясната си ръка на сърцето и се закле в името на отечеството да пожертва живота си за правда и демокрация. На сутринта си купи третокласен билет за първия кораб, който вдигаше котва в близките дни, както и няколко чувала препечено брашно, фасул, ориз, захар, сушено конско месо и парчета сланина — ако разпределеше скъпернически всичко това, щеше криво-ляво да издържи пътуването. Малкото останали пари прикрепи на кръста си под стегнат пояс.