Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

На разсъмване Хоакин Андиета се измъкна пак през прозореца на библиотеката, а Елайза се прибра в леглото си без сили. Докато тя спеше, загърната в няколко одеяла, той вървя два часа в бурята надолу по хълма. Прекоси града незабелязано, без да го видят пазачите, и стигна до дома си тъкмо когато църковните камбани започнаха да бият, приканвайки за първата служба. Възнамеряваше да се промъкне вкъщи без шум, да се измие набързо, да смени яката на ризата и да отиде на работа в мокрия костюм, тъй като нямаше друг, но майка му го чакаше будна с вряла вода за чай от мате 4 4 Широко използвана билка в някои южноамерикански страни — Б.пр. и препечен стар хляб както всяка сутрин.

— Къде беше, синко? — попита тя с такава печал, че не можа да я излъже.

— Открих любовта, мамо — отвърна той и я прегърна с грейнало лице.

Хоакин Андиета бе изтерзан от политически романтизъм, ненамерил почва сред тукашните практични и благоразумни люде. Бе фанатично предан на теориите на Ламене 5 5 Ламене, Фелисите Робер дьо 1782–1854, френски публицист и религиозен деец с реформаторски социални идеи, вдъхновени от християнския мироглед. — Б.пр. , четени в посредствени мъгляви преводи от френски, също както трудовете на Енциклопедистите. Верен на учителя си, Хоакин бе привърженик на католическия либерализъм в политиката и на отделянето на църквата от държавата. Провъзгласи се за последовател на първите християни, по подобие на апостолите и мъчениците, и за враг на свещениците, изменили на Исус Христос и на неговото истинско учение, както се изразяваше, сравнявайки църковните дейци с пиявици, подхранвани от доверчивостта на миряните. Все пак се въздържаше да се впуска в подобни изказвания пред майка си, защото би я наскърбил до смърт. Смяташе се освен това за враг на олигархията, заради нейното тунеядство и разложение, и на правителството, тъй като то не представляваше интересите на народа, а на богатите, както с безброй примери можеха да докажат събеседниците му от книжарница „Сантос Торнеро“ и както сам той търпеливо обясняваше на Елайза, макар тя почти да не го слушаше, впечатлена повече от миризмата му, отколкото от неговите речи. Младежът бе готов да даде живота си и да блесне с безполезна слава в моментен изблик на героизъм, но изпитваше безпределен ужас да погледне Елайза в очите и да сподели чувствата си към нея. Започнаха редовно да правят любов поне веднъж седмично в стаята с шкафовете, превърнала се в тяхно гнездо. Разполагаха с толкова оскъдни ценни мигове, за да бъдат заедно, че на Елайза й се струваше нелепо да ги пропиляват във философстване — ако трябваше да говорят, предпочиташе да слуша за неговите предпочитания, за миналото му, за майка му или за плановете му да се ожени някой ден за нея. Би дала всичко, за да чуе с ушите си великолепните неща, които четеше в писмата. Да й каже той например, че би било по-лесно да се измерят помислите на вятъра или упорството на морските вълни край брега, нежели силата на неговата любов; че никога не ще настъпи зимна нощ, която да охлади неугасимия плам на неговата страст; че прекарва дните в блянове, а нощите в безсъници, измъчван безспир от безумието на спомените и отброявайки до изнемога часовете, които го делят от новата им прегръдка… Ти си моят ангел и моята гибел. Когато си до мен, изпадам в божествена самозабрава, няма ли те, пропадам в ада. Каква е тази твоя власт над мен, Елайза? Не споменавай за утре, нито за вчера, защото аз живея единствено в днешния миг, когато отново чезна в безкрайната нощ на твоите тъмни очи…

Откърмена с романите на мис Роуз и с поетите романтици, чиито стихове помнеше наизуст, Елайза се топеше от томителна радост при мисълта, че е превъзнасяна като богиня, и не забелязваше разминаването между разпалените излияния и действителната личност на Хоакин Андиета. В писмата той се преобразяваше в съвършения любовник, способен да опише въжделенията си с такова неземно вдъхновение, че вината и страхът изчезваха, отстъпвайки пред пълното тържество на сетивата. Никой не е обичал преди по този начин, те двамата са избрани измежду всички смъртни, за да изживеят неповторимата страст, твърдеше Хоакин на хартия и тя му вярваше. Въпреки това той се любеше набързо, като прегладнял, без да се радва на сладостта, като човек, поддал се на порока и измъчван от угризения. Не отделяше нужното време, за да опознае нейното тяло, нито да й отдаде своето, сякаш бе непрестанно пришпорван от физическото желание и от нуждата да се крие. Струваше му се, че времето все не им стига, макар Елайза да го уверяваше, че никой не влиза в дрешника нощем, че Съмърсови спят упоени, че мама Фресия също спи в колибата си отзад, в двора, а стаите на останалата прислуга са чак на тавана. Инстинктът разпалваше дързостта на девойката и я подтикваше да открива многобройните възможности за наслада, но и тя скоро се научи да се сдържа. Пред нейната предприемчивост в любовната игра Хоакин се затваряше в себе си, долавяйки някакъв упрек, обида или заплаха за своята мъжественост. Връхлитаха го най-страшни подозрения, понеже не си представяше подобна естествена чувственост у шестнайсетгодишно момиче, невидяло нищо извън четирите стени на дома си. Страхът от забременяване влошаваше положението, защото никой от двамата не знаеше как да се предпазят. Хоакин смътно се догаждаше за механизма на оплождането и предполагаше, че ако се отстрани навреме, ще избегнат опасността, но невинаги успяваше. Усещаше разочарованието на Елайза, но не знаеше как да я успокои и вместо да се опита да я утеши, веднага търсеше убежище в ролята си на мисловен наставник, от която черпеше сигурност. Докато тя копнееше да бъде приласкана или поне да отдъхне на рамото на любовника си, той й обръщаше гръб, обличаше се как да е и прахосваше останалото скъпоценно време, за да развива с нови доводи едни и същи политически идеи, повтаряни по сто пъти. След такива ласки Елайза се чувстваше още по-изтощена, но не смееше да го признае дори в най-скритите дълбини на съзнанието си, защото това би означавало да постави под въпрос смисъла на своята любов. Така попадаше в клопката на съчувствието и извиненията към своя любовник, като си внушаваше, че ако разполагаха с повече време и сигурно място, биха се любили добре. Много по-хубави от съвместното търкаляне бяха часовете, когато измисляше това, което не се бе случило, и нощите, когато сънуваше онова, което навярно щеше да се случи следващия път в стаята с шкафовете.