Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Издекламира й пълния си репертоар, но го направи без задна умисъл, дълбоко убеден в собствената си искреност и омаян от Роуз. Развърза връзките на корсета и я освободи от фустите една подир друга, докато тя остана само по дългите батистени гащи и прозрачна ризка, през която се очертаваха като ягоди връхчетата на гърдите. Не й свали обаче сахтиановите ботушки с извити токове, нито белите чорапи, придържани в коленете с бродирани жартиери. Тук той спря, задъхан, оглушал от неукротимия грохот във вените му, убеден, че Роуз Съмърс е най-красивата жена на света или дори неземен ангел и че сърцето му ще се пръсне на парчета, ако не се овладее. Без усилие я вдигна на ръце, прекоси стаята и я постави изправена пред голямо огледало в златна рамка. На мигащата светлина на свещите, сред окачените по стените театрални костюми от брокат, пера, кадифе и избелели дантели, всичко изглеждаше някак недействително.

Беззащитна, опиянена от чувствата си, Роуз се погледна в огледалото и не позна нито разсъблечената жена с разрошени коси и зачервени бузи, нито неизвестния мъж, който я целуваше по шията и галеше гърдите й с пълни шепи. Тази налята с копнеж пауза даде на тенора време да се посъвземе и да си възвърне малка част от разума, изгубен при първоначалното настъпление. Започна да сваля дрехите си пред огледалото без неудобство и нека признаем, изглеждаше много по-хубав гол, отколкото облечен. Трябва му добър шивач, помисли Роуз. Тя никога не бе виждала гол мъж, нито дори братята си като деца, а сведенията й произхождаха само от преувеличените описания в забранените книги и от няколко японски картички, попаднали й случайно сред багажа на Джон, представящи мъжките органи в откровено пожелателни размери. Розовата корава играчка, изникнала пред очите й, не я изплаши, както се опасяваше Карл Брецнер, а предизвика у нея несдържан и весел смях. Това предопредели по-нататъшното им настроение. Вместо тържествения и доста болезнен обред, какъвто обикновено е обезчестяването, те се заиграха, гониха се из стаичката с палави подскоци, прескачаха мебелите като деца, допиха останките от шампанското, отвориха нова бутилка и се заобливаха с пенливите й струи, през смях си говориха мръсотии, шепнаха си любовни клетви, хапаха се, близаха се и черпиха необуздано от бездънните води на току-що вкусената любов през целия следобед чак до късна вечер, без изобщо да помислят за часа, нито за околния свят. Не съществуваше нищо друго, освен тях двамата. Виенският тенор изведе Роуз до епични висоти, а тя като прилежна ученичка го последва без колебание и достигнала до върха, полетя сама с изумителна естествена дарба, долавяйки едно или друго и питайки за останалото, което не успяваше да отгатне, омагьосвайки учителя си, за да го покори напълно с непринудената си сръчност и шеметния дар на своята любов. Когато смогнаха да се отделят един от друг и да слязат на земята, часовникът показваше десет вечерта. Театърът бе празен, навън цареше мрак и на всичко отгоре бе паднала гъста като каймак мъгла.

До края на оперния сезон в Лондон между любовниците се развихри неистова размяна на послания, цветя, бонбони, преписани стихове и малки сантиментални реликви. Срещаха се, където сварят, и в заслепението си забравиха всяка предпазливост. За да печелят време, наемаха стаи в хотелите край операта, без да ги е грижа, че някой може да ги разпознае. Роуз се измъкваше от къщи с нелепи обяснения, ужасената й майка не смееше да спомене за подозренията си пред Джереми и се молеше разпасаното държане на дъщеря й да се окаже временно и да премине без последствия. Карл Брецнер започна да закъснява за репетиции, от непрекъснатото разсъбличане по никое време се простуди и пропусна две представления, ала без ни най-малко съжаление той използва времето, за да прави любов, пришпорван от тръпките на треската. Пристигаше в наетата стая с цветя за Роуз, шампанско за наздравица и за обливане, сметанови сладкиши, набързо нахвърляни стихове, за да ги четат в леглото, ароматични масла, за да я разтрива по запретените дотогава места, еротични книги, за да търсят в тях най-вдъхновените сцени, щраусови пера, за да се гъделичкат, и още безброй приспособления за игрите им. Младата жена усещаше как се разтваря като месоядно цвете и излъчва пагубно ухание, за да привлече мъжа, сякаш е насекомо, да го раздроби, да го погълне, да го смели и накрая да изплюе натрошените му костици. Беше завладяна от непоносим порив и измъчвана от нетърпение, се задушаваше, неспособна да остане в покой нито за миг. В това време Карл Брецнер затъваше в хаоса, ту възбуден до лудост, ту напълно обезсилен, мъчеше се да изпълнява музикалните си ангажименти, ала осезаемо пееше все по-посредствено и критиците обявиха безмилостно, че Моцарт със сигурност се обръща в гроба, чувайки как виенският тенор довършва — в най-лошия смисъл — произведенията му.