Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Усамотението при шотландската леля не успя да пресече шушуканията, но тъй като слуховете нямаше как да бъдат потвърдени, никой не посмя да хвърли пряко оскърбление към семейството. Един по един се върнаха многобройните кандидати, обсаждали по-рано Роуз, но тя ги отпрати с извинението, че майка й е болна. Премълчаното сякаш не се е случило, твърдеше Джереми Съмърс, решен да заличи с безмълвието всяка следа от злощастното събитие. Срамната забежка на Роуз увисна в небитието на неназованите неща, макар че понякога двамата си подхвърляха косвени намеци, поддържайки непресекващо своето огорчение, но и своя съюз в споделената тайна. Едва години по-късно, когато случката вече не интересуваше никого, Роуз събра смелост и разказа всичко на брат си Джон, пред когото неизменно бе играла ролята на глезено, невинно момиченце. Малко след смъртта на майка им Джереми Съмърс получи предложение да поеме ръководството на кантората на Британската компания за внос-износ в Чили. Замина със сестра си Роуз и отнесе тайната непокътната на другия край на света.

Пристигнаха в края на зимата на 1830 г., когато Валпараисо бе още село, но в него вече имаше европейски предприятия и заселници. Роуз прие Чили като изкупление и посрещна стоически тукашните трудности, примирена, че ще заплати за вината си с неотменимото изгнание, без да допусне никой, най-малко брат й Джереми, да заподозре за нейното отчаяние. Твърдото й намерение да не се оплаква и да не споменава дори насън за изгубения любовник я поддържаше, когато изнемогваше от несгодите. Настани се в хотела възможно най-удобно, с всички предпазни мерки срещу виелиците и влагата, защото вилнееше епидемия от дифтерит, срещу която местните бръснари се бореха с жестоки и безполезни хирургически операции, извършвани с обикновени ножове. Пролетта, а после и лятото смекчиха донякъде лошите впечатления от страната. Роуз реши да забрави за Лондон и да се възползва от новото си положение, въпреки провинциалната обстановка и морският вятър, пронизващ до кости дори когато по пладне слънцето ярко грееше. Убеди брат си, а той — компанията, че трябва да му осигури прилична къща с мебелировка от Англия. Постави го като въпрос на влияние и достойнство — недопустимо бе представителят на толкова важна фирма да търси подслон в някакъв жалък хотел. Осемнадесет месеца след това, когато малката Елайза влезе в живота им, братът и сестрата обитаваха голяма къща на хълма Серо Алегре. Мис Роуз бе заточила бившия любовник в запечатано отделение на паметта си и всецяло се бе отдала на завоюването на привилегировано положение сред местното общество. През следващите години Валпараисо се разрасна и се модернизира със същата бързина, с която тя обърна гръб на миналото и се превърна в цъфтящата, наглед щастлива жена, пленила единайсет години по-късно Джейкъб Тод. Лъжемисионерът не бе първият, когото тя щеше да отблъсне, защото бракът изобщо не я интересуваше. Бе открила незаменимо средство, за да продължи любовния си роман с Карл Брецнер, съживявайки всеки миг от взаимната им гибелна страст, както и други блянове, родени в тишината на самотните й нощи.

Никой не знаеше по-добре от мис Роуз какво става в заболялата от любов душа на Елайза. Тя веднага се досети кой беше мъжът, защото само слепец не би забелязал връзката между безразсъдното държане на девойката и посещението на чиновника на брат й със скъпоценните сандъци за Фелисиано Родригес де Санта Крус. Първата й мисъл бе направо да зачеркне младежа като жалък неудачник, но скоро осъзна, че самата тя усеща опасната му притегателна сила и не може да го забрави. Естествено, най-напред обърна внимание на кърпените му дрехи и мрачната му бледност, но още при следващия поглед оцени трагичното му обаяние на прокълнат поет. Докато бродираше ядосано в салончето за шев, мислите й не се откъсваха от непредвидения обрат на съдбата, осуетил намеренията й да осигури на Елайза отстъпчив и заможен съпруг. В главата си плетеше примки, за да задуши тази любов още преди да се е разгоряла — да изпрати Елайза в девически пансион в Англия или в Шотландия при престарялата леля, или пък да издаде истината в присъствие на брат си, та той да се отърве от своя сътрудник. Но въпреки всичко, изцяло против волята й, в дълбините на сърцето й покълваше тайното желание Елайза да изживее докрай увлечението си и да запълни ужасната празнота, оставена преди осемнайсет години в нейния собствен живот от виенския тенор.