Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Виенският тенор се оказа изкусен любовник. Обичаше жените и ги познаваше до дъно, но съумя да заличи от паметта си пропилените любовни изживявания от миналото, горчивините на многобройните раздели, ревността, лъжите и измамите на предишните връзки и се отдаде напълно безхитростно на краткотрайната си страст към Роуз Съмърс. Уменията му не бяха придобити в безславни прегръдки с мършави уличници — Брецнер се гордееше, че не му се е налагало да плаща за удоволствията си, защото, чуеха ли го да пее, жените от всякакви прослойки, от скромни камериерки до надменни графини, му се покоряваха безусловно. Бе напредвал в изкуството на любовта едновременно с усъвършенстването си в певческото майсторство. Бе на десет години, когато в него се влюби бъдещата му наставничка, французойка с очи на тигрица и гръд от чист алабастър, достатъчно възрастна, за да му бъде майка. На свой ред французойката била посветена в любовта на тринайсетгодишна възраст във Франция от Донатиен Алфонс Франсоа дьо Сад. Дъщеря на тъмничар от Бастилията, тя се запознала с прославения маркиз в мръсната килия, където той пишел на светлината на свещта извратените си истории. Наблюдавала го през железните пръти с детско любопитство, без да знае, че баща й я бил продал на затворника срещу един златен часовник, последната ценна вещ на обеднелия аристократ. Една сутрин, докато надничала през шпионката, баща й свалил от кръста си връзката с големите ключове, отворил вратата и със замах бутнал девойката в килията, все едно че хвърлял храна на лъвове. Какво се случило вътре, не могла да си спомни, но е достатъчно да знаем, че не изоставила Сад и го последвала вън от затвора в още по-окаяната нищета на свободния живот, усвоявайки всичко, което той бил в състояние да й преподаде. Когато през 1802 г. маркизът постъпил в лудницата „Шарантон“, тя се озовала на улицата без пукната пара, но с обширни любовни познания — те й послужили да си намери съпруг с петдесет и две години по-възрастен от нея, а в добавка и много богат. Мъжът умрял скоро след това, изчерпан от неумереното поведение на младата си съпруга, и тя най-сетне останала необвързана и с достатъчно пари, за да прави, каквото й се доще. Била на трийсет и четири години, била оцеляла след дивашкото обучение при маркиза, след мизерните коматчета хляб от младостта, след неразборията на Френската революция и страховете през Наполеоновите войни, а сега трябвало да понесе и диктаторските репресии на Империята. Дошло й до гуша, духът й копнеел за покой. Решила да потърси сигурно място, за да заживее там в мир до края на дните си, и избрала Виена. През този период срещнала Карл Брецнер, сина на съседите — той бил едва на десет години, но вече пеел като славей в катедралния хор. Благодарение на нея, като приятелка и довереница на Брецнерови, малкият не бил кастриран, за да запази херувимския си глас, както предлагал диригентът на хора.

— Не посягайте на момчето и много скоро то ще бъде най-скъпо платеният тенор в Европа — предрекла красавицата. Излязла права.

Независимо от огромната разлика в годините, между нея и невръстния Карл възникнала необичайна връзка. Тя се възхищавала от чистотата на чувствата му и неговата отдаденост на музиката, той пък открил в нея музата, която не само спасила мъжествеността му, но и го научила да я използва. По времето, когато гласът му се променил напълно и започнал да се бръсне, той вече владеел пословичната способност на евнусите да задоволяват жената по непредвидени от природата и нравите начини. Ала с Роуз Съмърс Брецнер не пое никакви рискове. Не си позволи да я нападне невъздържано с разюздани ласки, за да не я смути със заети от харемите похвати, както си мислеше той, без да подозира, че за по-малко от три практически урока ученичката му ще го надмине по въображение. Певецът държеше на подробностите и познаваше главозамайващата сила на добре премерената дума по време на любовния акт. С лявата ръка разкопча едно по едно малките седефени копченца на гърба й, докато с дясната сваляше фуркетите от косите й, без да нарушава ритъма на целувките, редувани с напевни ласкателства. Говореше за тънката й талия, за неподправената белота на кожата й, за класическата линия на шията и раменете, разпалили в душата му клада от неудържима възбуда.

— Подлудяваш ме… Не знам какво става с мен, никога не съм обичал и няма да обичам никоя друга, както обичам теб. Срещнахме се по волята на боговете, отредено ни е да се обичаме — шепнеше той безспир.