Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Елайза направи това за вас, но е твърде стеснителна, за да ви го предаде лично — казваше му тя, без да признае, че Елайза готви каквото й поръчат, без да пита за кого е, и тъкмо затова се учудваше, когато той й благодареше.

Майкъл Стюард не остана безразличен към похода за неговото завоюване. Пестелив в думите, изразяваше признателността си в кратки, сдържани записки на хартия с щемпела на флота, а когато беше на сушата, започна да се явява лично с разкошни букети. Бе изучавал езика на цветята, но тази проява на изтънченост бе напразна, защото нито мис Роуз, нито някой друг по тези тъй отдалечени от Англия земи не бе чувал каква е разликата между розата и карамфила, а още по-малко подозираше, че разцветката на панделката крие особен смисъл. Усилията на Стюард да поднася цветя във все по-пламенни багри — от бледорозовото, през всички разновидности на червеното, до най-ярко пурпурното, като израз на все по-силната му страст — бяха напълно безсмислени. Постепенно офицерът съумя да преодолее стеснението си и първоначалната му мъчителна необщителност прерасна в досадна за събеседниците бъбривост. С въодушевление излагаше нравствените си възгледи за дреболии и често потъваше в безполезни разяснения във връзка с морските течения и корабните карти. Той определено изпъкваше в силовите спортове, в които проявяваше устрем и здрави мускули. Мис Роуз го молеше да им показва акробатически упражнения, увиснал на някой клон в градината, и след известно настояване успя дори да го убеди да им изиграе някакъв украински танц с впечатляващи подскоци, завъртания и салтоморталета, който бе научил от друг моряк. Мис Роуз постоянно ръкопляскаше с преувеличена възхита, а Елайза наблюдаваше сериозно и невъзмутимо, без да изказва мнение. Така изминаха седмици, докато Майкъл Стюард претегляше и преценяваше последиците от замислената стъпка и пишеше писма до баща си, за да сподели своите намерения. Неизбежното бавене на пощата проточи неизвестността за няколко месеца. Бе най-сериозното решение в живота му, изискващо много повече безстрашие от сраженията срещу вероятните тихоокеански врагове на Британската империя. Най-сетне, на една от музикалните вечери, след стотина репетиции пред огледалото, Стюард успя да сглоби парчетата на своята разпадаща се смелост, да подсили изтънелия си от уплаха глас и да пресрещне мис Роуз в коридора.

— Трябва да поговоря с вас насаме — прошепна той.

Тя го отведе в салончето за шев. Предчувстваше какво ще чуе и изненадана от собствената си възбуда, усети как бузите й горят, а сърцето й бясно препуска. Намести измъкналата се от кока къдрица и крадешком попи потта, избила по челото й. Майкъл Стюард си рече, че никога не бе я виждал толкова прекрасна.

— Мисля, че вече сте отгатнали какво имам да ви кажа, мис Роуз.

— Да се гадае, е опасно, мистър Стюард. Слушам ви.

— Става въпрос за чувствата ми. Без съмнение знаете за какво става дума. Трябва да ви уверя, че намеренията ми са безукорни и напълно сериозни.

— Не допускам друго у човек като вас. Мислите ли, че чувствата ви са споделени?

— Това единствено вие можете да кажете — заекна младият офицер.

Останаха загледани един в друг, тя с вдигнати в недоумение вежди, а той — изплашен, че таванът ще се срути отгоре му. Решен да действа, преди магията на мига да отлитне, младежът я обхвана през раменете и се наведе да я целуне. Втрещена от изумление, мис Роуз не можа да помръдне. Почувства влажните устни и меките мустаци на офицера върху устата си, без да проумява какво, по дяволите, се бе объркало, и когато най-сетне се окопити, рязко го отблъсна.

— Какво правите? Не виждате ли, че съм много по-стара от вас? — ахна тя и изтри устни с опакото на дланта си.

— Какво значение има възрастта! — промълви офицерът, слисан, защото бе пресметнал, че мис Роуз е на не повече от двайсет и седем години.

— Как смеете! Да не сте полудели?

— Но вие… вие ми дадохте да разбера… не може да съм се заблудил така! — запелтечи горкият момък, смазан от срам.

— Нужен сте ми за Елайза, не за мен! — възкликна възмутено мис Роуз и хукна към стаята си. Злополучният кандидат поиска наметалото и шапката си и си тръгна, без да се сбогува с никого. Повече не стъпи в техния дом.

От един ъгъл в коридора Елайза чу всичко през открехнатата врата на салончето за шев. Тя също бе озадачена от вниманието към офицера. Мис Роуз винаги се отнасяше с такова безразличие към своите кандидати, че привикна да я смята за старица. Едва през последните месеци, когато мис Роуз се отдаде телом и духом на играта на прелъстяването, Елайза обърна внимание на великолепната й осанка и блестящата й кожа. Реши, че тя е лудо влюбена в Майкъл Стюард, и не й мина през ум, че идиличните обеди на полето под японските слънчобрани и маслените бисквити за разтуха по време на дългите плавания са военна хитрост на нейната закрилница, за да впримчи офицера и да й го поднесе наготово. При тази мисъл сякаш някой я блъсна с юмрук в гърдите и дъхът й спря — последното, което би желала на този свят, бе уговорен зад гърба й брак. Елайза бе в плен на току-що разразилата се вихрушка на първата любов и се бе заклела с непоколебима увереност, че не ще се омъжи за друг.