Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Нямам пари за билет.

— Ще работите като моряк, а вечер ще играете карти с мен. Ако не сте забравили комарджийските номера от преди три години, когато ви докарах в Чили, със сигурност ще ме оскубете, докато плаваме.

След няколко дни Джейкъб Тод се качи на кораба много по-беден, отколкото бе пристигнал. На кея го изпрати само Хоакин Андиета. Мрачният млад човек бе помолил за разрешение да отсъства от работа за час. Сбогува се с Джейкъб Тод с крепко ръкостискане.

— Пак ще се видим, приятелю — рече англичанинът.

— Едва ли — отговори чилиецът, надарен с по-верен усет за съдбата.

Две години след отпътуването на Джейкъб Тод настъпи цялостната метаморфоза на Елайза Съмърс. От ъгловато насекомо, каквото бе в детството си, тя се преобрази в девойка с изящен силует и нежно лице. Под грижите на мис Роуз Елайза прекара трудните години на юношеството в ходене с книга върху главата и в уроци по пиано, но в същото време отглеждаше самородни билки в градината на мама Фресия и усвояваше отколешни средства за лекуване на известни и още неизвестни болести — горчица против безразличие към всекидневието, листа от хортензия за изхвърляне на тумори и за възвръщане на смеха, теменуга за поносимост към самотата и върбинка за подправка към супата на мис Роуз, понеже тази благотворна трева помага срещу изблиците на лошо настроение. Мис Роуз не успя да се пребори с интереса на питомката си към кухнята и в края на краищата се примири да я гледа как губи ценно време сред почернелите тенджери на мама Фресия. Според мис Роуз готварските умения само допълваха възпитанието на девойката, доколкото я улесняваха да дава разпореждания на прислугата, както в нейния случай, но да си цапа ръцете с тавите и тиганите беше съвсем друго нещо. Никоя дама не бива да мирише на чесън и лук, ала Елайза предпочиташе практиката пред теорията и събираше рецепти сред близки и познати, преписваше си ги в тетрадка и после ги усъвършенстваше в кухнята. Беше способна по цели дни да мели благоухания и орехи за тортите или пък царевица за креолските печива, да чисти гълъби за мариноване и плодове за консервиране. На четиринадесет години бе надминала мис Роуз в скромните й сладкарски умения и бе усвоила набора от гозби на мама Фресия, на петнадесет пое грижите за угощенията на гостите в сряда, а след като чилийските блюда престанаха да я затрудняват, се изкуши от изисканата френска кухня, която й разкри мадам Колбер, и от чудноватите индийски подправки, които носеше вуйчо й Джон — без да знае имената им, тя ги различаваше по мириса. Когато кочияшът трябваше да предаде съобщение на някой от приятелите на Съмърсови, заедно с плика оставяше едно или друго лакомство, току-що излязло изпод ръцете на Елайза, защото тя бе издигнала местния обичай за размяна на ястия и десерти до висотата на изкуство. Вършеше го с такава всеотдайност, че Джереми Съмърс дори си я представяше като съдържателка на собствен салон за чай, но и този план, както всички останали предложения на брат й относно Елайза, мис Роуз отхвърли без никакви уговорки. Жена, която работи, за да се издържа, се принизява в обществото, колкото и достойно да е занятието й, твърдеше тя. За разлика от Джереми мис Роуз си бе поставила за цел да намери подходящ съпруг за своята подопечна и си бе отпуснала двегодишен срок, за да го открие в Чили, а след това щеше да отведе Елайза в Англия, тъй като не можеше да рискува момичето да навърши двадесет години, без да е сгодено, и да остане стара мома. Кандидатът трябваше да е готов да пренебрегне неясния й произход и да се прехласне пред добродетелите й. Между чилийците това бе невъзможно — в аристократичните кръгове женитбите ставаха между братовчеди, а средната класа не влизаше в сметките, защото бе немислимо Елайза да изпитва материални затруднения. От време на време сред познатите на Джереми се появяваха делови мъже, заети с търговия или минно дело, но те пък търсеха фамилните имена и благородническите гербове на олигархията. Малко вероятно бе да обърнат внимание на Елайза, защото външността й едва ли можеше да разпали страст — беше дребна и слабичка, кожата й не бе млечно бяла, а и нямаше едър бюст и ханш според модата. Едва при последващ поглед се забелязваха нейната ненатрапчива красота, мекотата на движенията и изразителните й очи — девойката напомняше за порцелановата кукла, донесена от капитан Джон Съмърс от Китай. Мис Роуз търсеше кандидат, способен да оцени ясния разсъдък на нейната възпитаничка, а също и твърдия й характер и умението й да насочва обстоятелствата в своя полза — на това качество мама Фресия казваше късмет, а тя предпочиташе да го нарича съобразителност. Нужен й бе платежоспособен мъж с благ характер, за да предложи сигурно положение на Елайза, но и да бъде направляван лесно. Англичанката възнамеряваше, когато настъпи моментът, да я научи да използва умело всекидневните прояви на внимание, благодарение на които мъжът привиква към семейния живот, както и системата от дръзки ласки за награда и притворно мълчание за наказание; смяташе също така да й разкрие тайните за отнемане на волята му, макар тя самата да не бе имала случай да ги изпробва, и най-сетне да я въведе в хилядолетното изкуство на плътската любов. Никога не би се осмелила да разговаря с Елайза на тази тема, но разполагаше с няколко книги, грижливо съхранявани и здраво заключени в шкафа, и се готвеше да й ги даде, когато му дойде времето. В писмена форма е възможно да се изкаже всичко, бе нейната теория, а в теорията нямаше кой да се мери с нея. Мис Роуз бе в състояние да изнася лекции по всякакви съществуващи и несъществуващи начини за правене на любов.