Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Трябва да осиновиш Елайза по закон, за да придобие нашата фамилия — нареди тя на брат си Джереми.

— Носи я от години. Какво още искаш, Роуз?

— Да може да се омъжи с вдигнато чело.

— Да се омъжи, но за кого?

Мис Роуз тогава не му отговори, но вече имаше някого предвид. Това бе Майкъл Стюард, двайсет и осем годишен офицер от английския морски флот, разквартируван в пристанище Валпараисо. Чрез брат си Джон бе узнала, че произхожда от старинен род. Близките му не биха погледнали с добро око на обвързването на първородния син и единствен наследник с непозната беднячка от страна, чието име изобщо не бяха чували. Налагаше се Елайза да разполага с привлекателна зестра и да бъде осиновена от Джереми, защото така поне въпросът с потеклото й нямаше да бъде пречка.

Майкъл Стюард имаше атлетично телосложение, сини очи с невинен поглед, руси бакенбарди и мустаци, хубави зъби и аристократичен нос. Мекушавата брадичка го загрозяваше, но мис Роуз се надяваше да се сближи с него и да му подскаже да я скрие, като си пусне брада. Според капитан Съмърс младежът бе образец на почтеност, а безупречното служебно досие му гарантираше блестяща кариера във флота. В очите на мис Роуз продължителните му плавания представляваха огромно преимущество за бъдещата съпруга. Колкото повече обмисляше идеята, толкова повече се убеждаваше, че е открила идеалния мъж, но познаваше характера на Елайза — тя не би го приела по сметка, трябваше да се влюби в него. Все пак имаше надежда — младежът изглеждаше напето в униформата, а досега никой не го бе виждал без нея.

— Стюард е същински глупак с добри обноски. Елайза ще умре от скука, ако се омъжи за него — заяви капитан Джон Съмърс, когато мис Роуз му довери плановете си.

— Всички съпрузи са скучни, Джон. Никоя жена с грам мозък в главата не се омъжва, за да я забавляват, а за да я издържат.

Елайза още приличаше на дете, но бе приключила образованието си и скоро щеше да стане на възраст за женене. Все още оставаше малко време, заключи мис Роуз, но трябваше да действа решително, за да не би някоя по-хитра да отмъкне избраника. След като решението бе взето, тя се посвети на задачата да привлече офицера, прибягвайки до всички средства, които бе способна да измисли. Устройваше музикалните вечери така, че да съвпадат с времето, когато Майкъл Стюард слиза на брега, без да се съобразява с останалите участници, от години определили срядата за свещеното мероприятие. Засегнати, някои от тях престанаха да идват. Но тя целеше тъкмо това и по този начин превърна кротките музикални вечери в шумни вечеринки, като обнови списъка на поканените с млади ергени и госпожици за женене от чуждестранната колония на мястото на досадните Иблинг, Скот и Апългрен, заприличали на изкопаеми. Поетичните и певческите рецитали бяха заменени от салонни игри, свободни танци, състезания по находчивост и шаради. Мис Роуз уреждаше изискващи много труд обеди на полето и разходки по морския бряг. Пътуваха в каляски, а преди тях слугите потегляха в тежки каруци с кожено дъно и сламен сенник, за да наредят навреме неизброимите кошници със закуски под навесите и слънчобраните. Пред погледа на излетниците се ширваха плодородни долини, засадени с овощни дръвчета, лозя, житни и царевични ниви, прострени до стръмните брегове, о които сред облаци пяна се разбиваше Тихият океан, а в далечината се възправяше гордият профил на заснежените планини. Мис Роуз все се изхитряваше да настани Елайза и Стюард в една и съща кола, поставяше ги да седят един до друг и, естествено, да участват заедно в игрите на топка и в пантомимата, но в картите и доминото се стараеше да ги раздели, тъй като Елайза твърдо отказваше да губи.

— Мъжът трябва да чувства превъзходството си над теб — обясни й търпеливо мис Роуз.

— Това е голямо усилие — отговори Елайза, без да се трогне.

Джереми Съмърс не можа да възпре лавината от разходи, подети от сестра му. Мис Роуз купуваше платове на едро и бе определила две прислужнички, за да шият по цял ден прекопираните от списанията нови рокли. Задлъжняваше повече от разумното към моряците контрабандисти, за да си достави парфюми, турско червило, беладона и въглен за загадъчност на погледа и крем от счукани перли за почистване на лицето. За пръв път не й оставаше време да пише, защото непрекъснато се занимаваше с английския офицер, комуто осигуряваше включително сухар и консерви, за да си ги вземе в открито море — всичко домашно приготвено и поставено в прелестни буркани.