Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

Две години след наводненията съдбата се обърна и страната започна да се радва на хубаво време, политически ред и добро икономическо състояние. Чилийците бяха като на тръни — привикнали на природните бедствия, такова благоденствие им се струваше предвестник на още по-страшна гибел. Ала на север откриха богати залежи на злато и сребро. По време на Конкистата, когато испанците сновели из Америка, за да търсят тъкмо тези метали, и отмъкнали всичко, попаднало на пътя им, смятали Чили за задника на света, понеже за разлика от други части на континента почти нямало какво да предложи. Непосилните походи през огромните планини и през голата пустиня на север изцеждали алчността от сърцата на завоевателите, а дори да останело нещо от нея, непокорните индианци много скоро го превръщали в разкаяние. Пълководците, бедни и омаломощени, проклинали тази земя, където единственият им изход бил да забият знамената и да издъхнат, защото, да се завърнат безславно, щяло да бъде по-лошо. Триста години по-късно рудниците, неоткрити от жадните очи на испанските войници, внезапно се появиха на бял свят сякаш с магическа пръчка, като неочаквана награда за потомците на конкистадорите. Така се натрупаха нови състояния, а към тях се прибавиха и другите — от индустрията и търговията. Старата поземлена аристокрация, която дотогава държеше всичко в свои ръце, усети заплаха за изключителните си права и презрението към новоизпечените богаташи се превърна в белег на благородство.

Такъв новобогаташ се влюби в Паулина, най-голямата дъщеря на Агустин дел Валие. Фелисиано Родригес де Санта Крус бе преуспял за няколко години благодарение на златно находище, което разработваше по равно с брат си. За произхода му се знаеше малко, но се ширеше подозрението, че дедите му били покръстени евреи, приели звучното християнско име, за да се изплъзнат от Инквизицията — предостатъчна причина, за да бъде отхвърлен без уговорки от високомерната фамилия Дел Валие. В очите на Джейкъб Тод Паулина се открояваше сред петте дъщери на Агустин, защото дръзкият й жизнерадостен нрав му напомняше за мис Роуз. Смехът на Паулина бе откровен и искрен, съвсем различен от прикритите зад ветрилата и воалите усмивки на сестрите й. Когато разбра намерението на баща й да я затвори в манастир без външен достъп, за да сложи край на любовното й увлечение, Джейкъб Тод, в разрез със здравомислието, реши да й помогне. Преди да я отведат, той използва моментно недоглеждане на компаньонката й и успя да размени с девойката няколко думи насаме. Съзнавайки, че не разполага с време за разяснения, Паулина измъкна от деколтето си писмо, нагъвано и прегъвано толкова пъти, че бе изгубило всякаква форма, и помоли Тод да го предаде на нейния любим. На следващата сутрин, отвлечена от собствения си баща, тя бе принудена да поеме по непроходимите пътища към град Консепсион, разположен далеч на юг, край индианските резервати — там монахините щяха да изпълнят дълга си и да й върнат разума чрез пост и молитви. За да я откаже от безразсъдството да се разбунтува или да избяга, бащата нареди да й обръснат главата. Майка й прибра плитките, уви ги в бродирана батистена кърпа и ги отнесе като дарение в Старата базилика, та благочестивите християнки да направят от тях перуки на светците. Междувременно Тод не само предаде посланието, но освен това подразбра от братята на момичето точното местонахождение на манастира и го съобщи на отчаяния Фелисиано Родригес де Санта Крус. От благодарност кандидатът извади джобния си часовник заедно с верижката от чисто злато и настоя да го подари на благословения пратеник на неговата любов, ала той отказа обиден.

— Нямам с какво друго да ви се отплатя за това, което извършихте — промълви Фелисиано смутено.

— Не е и нужно.

Доста време Джейкъб Тод не чу нищо за злочестата двойка, но два месеца по-късно сочната вест за бягството на госпожицата бе най-обсъжданата тема на всички светски събирания, а горделивият Агустин дел Валие нямаше как да попречи да й добавят нови и нови живописни подробности, покривайки го с безчестие. Според историята, разказана от Паулина на Джейкъб Тод месеци след това, в ранния здрач на една юнска зимна привечер тя успяла да се измъкне от манастира под ситния дъжд, все още в одеждите на послушничка, като задигнала сребърните свещници от главния олтар. Благодарение на сведенията на Джейкъб Тод, Фелисиано Родригес де Санта Крус бе заминал на юг и тайно бе поддържал връзка с нея от самото начало, с надеждата да се съберат отново. През въпросната вечер я чакал недалеч от обителта и когато я видял, едва разпознал полуплешивата послушничка, хвърлила се в обятията му, без да изпуска свещниците.