Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Не ме гледай така, де, косата ще израсне — рекла тя и го целунала направо по устата.

Фелисиано я отвел в затворена кола обратно във Валпараисо и я настанил временно в дома на овдовялата си майка, най-благоприличното скривалище, което могъл да измисли, с намерението да пази достойнството й, докогато може, макар да нямало начин да избягнат напълно петното на срама. Първата мисъл на Агустин била да призове на дуел прелъстителя на дъщеря си, но тъкмо се наканил да го стори, научил, че младежът е заминал по работа в Сантяго. Тогава решил да открие Паулина с помощта на синовете и племенниците си, въоръжени и готови да отмъстят за семейната чест, а в това време майка й и сестрите й четели в хор молитва след молитва за блудната щерка. Чичото епископ, препоръчал по-рано настаняването на Паулина при монахините, се опитал да внесе някакво благоразумие и да успокои духовете, ала на четата мъжкари не им било до проповеди за добрия християнин. А пътуването на Фелисиано било част от замисъла, начертан от брат му и Джейкъб Тод. Той отишъл тихомълком в столицата, докато двамата му помагачи пуснали в ход плана за действие във Валпараисо — отпечатали в някакъв либерален вестник съобщение, че госпожица Паулина дел Валие е изчезнала, а семейството й прави всичко, за да потули истината. Това спасило живота на влюбените.

Агустин дел Валие най-сетне осъзнал, че в тези времена вече не е за препоръчване да се пренебрегва законът и вместо с двойно убийство било по-добре да спаси честта си с шумна сватба. Уговорили условията за принудителния мир и седмица по-късно, когато всичко било уредено, Фелисиано се прибрал. Бегълците се явили в дома на Дел Валие, придружени от брата на годеника, един адвокат и епископа. Джейкъб Тод бе предпочел да не присъства. Паулина била облечена в скромни дрехи, ала когато свалила наметката, видели, че в косите си предизвикателно носи диадема като на кралица. Пристъпила под ръка с бъдещата си свекърва, която била готова да отговаря за добродетелта на девойката, но не й дали възможност да се обади. Семейството трудно щяло да понесе ново съобщение във вестника и Агустин дел Валие нямало какво да стори, освен да приеме непокорната си дъщеря и неканения жених. Изправил се, заобиколен от синовете и племенниците си насред трапезарията, превърната за случая в съдилище, а жените от семейството, заточени на другия край на къщата, се осведомявали за подробностите от слугините — те надзъртали иззад вратите и притичвали, за да им предадат всяка дума. Така донесли, че девойката се явила с диамантите в щръкналите остригани коси, застанала пред баща си без никакъв свян и страх и му заявила, че свещниците са още у нея и всъщност ги е взела само за да направи напук на монахините. Агустин дел Валие замахнал с конски камшик, но годеникът се изстъпил напред, за да посрещне удара, и тогава епископът, вече изтощен, но с цялата тежест на своя сан, се намесил с неоспоримия довод, че ако ще вдигат сватба за пред хората, за да пресекат клюките, не е редно годениците да са с насинени лица.

— Поръчай да донесат по чаша топъл шоколад, Агустин, и нека седнем да поговорим като свестни хора — предложил божият служител.

Така и постъпили. Наредили на Паулина и на вдовицата Родригес де Санта Крус да чакат навън, защото въпросът бил мъжка работа, и след като изпили няколко кани шоколад, стигнали до съгласие. Съставили документ, с който изяснили финансовите условия и спасили честта и на двете страни, подписали го пред нотариус и се заели да уточняват подробностите за сватбата.

След месец Джейкъб Тод получи покана за голямото празненство — семейство Дел Валие бяха надминали себе си в разточителното гостоприемство. Танците, песните и яденето продължиха до следващия ден, а гостите се разотидоха, като не преставаха да говорят за красотата на младоженката, за щастието на младоженеца и за късмета на родителите, задомили дъщеря си за такова голямо, макар и скорошно състояние. Съпрузите заминаха веднага за северната част на страната.

Джейкъб Тод съжали за заминаването на Фелисиано и Паулина, защото бе завързал добро приятелство с милионера от мината и размирната му съпруга. Радушието, с което го обграждаха младите предприемачи, се равняваше на неприязънта, която започваше да изпитва към членовете на клуб „Унион“. Също като него самия новите индустриалци бяха проникнати от европейски идеи и бяха носители на свободолюбиви и напредничави убеждения, за разлика от старата, изостанала с половин век земевладелска олигархия. Под леглото му лежаха на купчина още сто и седемдесет библии, но вече бе забравил за тях, понеже отдавна бе изгубил облога. Бе усвоил достатъчно испански, за да се справя самостоятелно, и макар без ответ, все още бе влюбен в Роуз Съмърс — две сериозни причини да остане в Чили. Постоянните насмешки на младата жена се бяха превърнали в очарователна привичка и не го обиждаха. Приемаше ги по навик, шеговито, и им отвръщаше незлобливо, като в игра на топка, чиито тайни правила бяха известни само на тях двамата. Сближи се с някои интелигенти и прекарваше с тях по цели нощи в спорове върху френските и немските философи или върху научните открития, разширили обхвата на човешкото познание. Разполагаше с много време за размисъл, четене и разговори. Насъбраните идеи записваше в овехтяла от употреба дебела тетрадка, а значителна част от доходите си харчеше за книги, като ги поръчваше в Лондон или ги купуваше от книжарница „Сантос Торнеро“ в квартал „Алмендрал“. Между другото това бе кварталът на французите и там се намираше най-хубавият публичен дом във Валпараисо. А в книжарницата си даваха среща представители на интелигенцията и начеващи писатели. Тод четеше по цели дни, след това заемаше книгите на другарите си, а те ги превеждаха криво-ляво, отпечатваха ги в нескопосани брошурки и ги предаваха от ръка на ръка.