Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Ако е образована, ще си намери подходящ мъж — рекла Роуз, захвърлила компреса от зелен чай на пода и се изправила в леглото.

— Елайза не е бог знае каква красавица, Роуз.

— Не си я огледал добре, Джереми. Тя се разхубавява от ден на ден. Уверявам те, че ще стане красива. Ще има кандидати в излишък!

— Без родители и без зестра?

— Ще има и зестра! — отвърнала мис Роуз, надигнала се с несигурни движения от кревата и направила няколко крачки слепешком, рошава и боса.

— Какво? Никога не сме говорили за това…

— Не му беше дошло времето, Джереми. Всяко момиче за женене се нуждае от накити, от чеиз с достатъчно тоалети за няколко години напред и от всичко необходимо за домакинството, а също и от солидна сума пари, за да започне съпругът някакви сделки.

— А мога ли да знам какъв ще е приносът на годеника?

— Ще й създаде дом, а освен това ще издържа жена си цял живот. Все пак остават още няколко години, докато Елайза достигне възраст за женене, а дотогава ще има зестра. Ние с Джон ще се потрудим да й я обезпечим, от теб не искаме нищо. Но няма смисъл да губим време в приказки отсега. Мисли за Елайза, все едно че е твоя дъщеря.

— Но тя не е, Роуз.

— Тогава приеми, че сякаш е мое дете. Съгласен ли си поне на това?

— Добре, съгласен съм — отстъпил Джереми Съмърс.

Чаените отвари се оказаха чудодейни. Болната се възстанови напълно и след четиридесет и осем часа прогледна и засия. Пое грижите за брат си с очарователно внимание, по-приветлива и по-нежна към него от всякога. Домът възобнови нормалния си ритъм, от кухнята към трапезарията потеглиха ненадминатите креолски блюда на мама Фресия, благоуханният хляб, омесен от Елайза, и изисканите торти, допринесли толкова много за славата на Съмърсови като добри домакини. От този момент мис Роуз изведнъж промени нехайното си отношение към Елайза и се посвети на подготовката й за училище с небивала дотогава майчинска всеотдайност, като в същото време предприе непробиваема обсада около мадам Колбер. Бе решена да осигури на Елайза образование, зестра и слава на хубавица, дори да не е красива, защото според нея красотата беше въпрос на самочувствие. Всяка жена, ако се държи самоуверено като несравнима красавица, непременно ще убеди всички, че е такава, твърдеше тя. Първата крачка към освобождението на Елайза бе подходящият брак, след като момичето не разполагаше с по-голям брат, който да й бъде опора, както в нейния случай. Самата тя не виждаше полза от женитбата — съпругата се превръщаше в собственост на мъжа си, с по-малко права от слугиня и от дете, но от друга страна пък самотната жена без състояние оставаше на произвола на съдбата. Омъжената, ако е хитра, можеше поне да управлява съпруга си, а с малко късмет дори да овдовее рано…

— С удоволствие бих дала половината от живата си, за да разполагам със свободата на мъж, Елайза. Но ние сме жени и работата ни е спукана. Остава ни единствено да извлечем изгода от малкото, което имаме.

Не искаше да втълпява бунтарски идеи в главата на девойката и не й каза, че единствения път, когато се бе опитала да полети сама, се бе сгромолясала при сблъсъка с действителността. Възнамеряваше да осигури на Елайза по-добра съдба от своята, да я научи на изкуството на преструвките, увъртанията и хитрините, защото според дълбокото й убеждение те бяха по-полезни от искреността. Двете се затваряха по три часа сутрин и три часа следобед да учат по изписаните от Англия помагала, а освен това мис Роуз засили подготовката по френски с учител, защото бе недопустимо добре възпитано момиче да не владее този език. През останалото време проверяваше лично всеки бод на Елайза в нейния булчински чеиз — чаршафи, кърпи, покривки и изящно бродирано бельо, които сетне увиваха в платно и прибираха в ухаещи на лавандула сандъци. На всеки три месеца вадеха всичко от сандъците и го простираха на слънце, за да не го съсипят влагата и молците през годините, докато чакат сватбата. Купи й ковчеже за накитите от зестрата и поръча на брат си Джон да го допълва с подаръци от всяко пътуване. Събраха се сапфири от Индия, изумруди и аметисти от Бразилия, огърлици и гривни от венецианско злато и дори малка диамантена игла. Джереми Съмърс не навлезе в подробностите и остана в неведение по какъв начин брат му и сестра му плащаха за необикновените дарове.

Уроците по пиано — вече с учител от Белгия, въоръжен с пръчка, за да пляска неумелите пръсти на учениците си, — се превърнаха във всекидневно изтезание за Елайза. Освен това тя посещаваше школа за салонни танци и по съвета на тамошния учител мис Роуз я караше да върви по цели часове с книга на главата, за да придобие изправена стойка. Елайза пишеше домашните си, упражняваше се на пианото и ходеше права като свещ, дори и без да носи книга върху главата си, ала нощем се промъкваше боса в двора на прислугата и нерядко утрото я сварваше заспала върху сламеника, сгушена до мама Фресия.