Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Колко е хубаво, че те виждам, Дао! — каза Елайза и очите й плувнаха в сълзи.

— Не можах да дойда по-рано, не знаех адреса ти.

— И така те харесвам. Приличаш на погребален агент, но от хубавите.

— Точно с това се занимавам в момента, погребвам хора — усмихна се той. Когато узнах къде живееш, помислих, че са се сбъднали предсказанията на Асусена Пласерес. Тя пророкуваше, че рано или късно ще свършиш като нея.

— Нали ти писах, че се изхранвам със свирене на пиано.

— Невероятно!

— Защо? Никога не си ме чувал, не свиря чак толкова лошо. Щом успявах да мина за глухоням китаец, защо да не мина и за чилийски пианист?

Дао Циен се разсмя удивен — от няколко месеца за пръв път изпитваше задоволство.

— Откри ли своя възлюбен?

— Не. Вече не зная къде да го търся.

— Може би той не заслужава да го намериш. Ела с мен в Сан Франсиско…

— Нямам работа в Сан Франсиско.

— А тук? Зимата вече започна, след няколко седмици пътищата ще станат непроходими и селото ще остане откъснато от света.

— Много е скучно да играя ролята на малоумното ти братче, Дао.

— В Сан Франсиско има работа за теб, ще видиш, и няма да е нужно да се обличаш като мъж, сега вече навсякъде има жени.

— Какво стана с намеренията ти да се завърнеш в Китай?

— Отложих ги, все още не мога да си тръгна.

През лятото на 1851 г. Джейкъб Фриймънт реши да направи интервю с Хоакин Муриета. Бандитите и пожарите бяха най-злободневните теми в Калифорния, те държаха хората в ужас и даваха хляб на пресата. Престъпността се разрастваше, а в полицията, съставена до голяма стенен от злосторници, заинтересувани да защитят по-скоро своите съучастници, отколкото населението, се вихреше корупция. След поредния голям пожар, изпепелил голяма част от Сан Франсиско, гневни граждани създадоха Охранителен комитет начело с небезизвестния Сам Бранън — мормонът, който през 1848 г. бе разпространил новината, че е открито злато. Запретнали водоноските с въжета, пожарникарите тичаха нагоре-надолу по хълма, но още преди да стигнат до определена сграда, вятърът подкарваше пламъците в друга посока. Огънят лумна, когато австралийските „хрътки“ заляха с керосин магазина на един търговец, отказал да им плати, за да го охраняват, а после хвърлиха вътре запалена факла. Предвид равнодушието на властите, Комитетът реши да действа по свое усмотрение. Вестниците тръбяха: „Колко престъпления бяха извършени в този град за една година? И кой бе обесен или наказан за тях? Никой! Колко хора бяха простреляни или намушкани с нож, нападнати или пребити и кой бе осъден за това? Не одобряваме саморазправата, но кой би могъл да знае какво ще предприеме възмутеният гражданин, за да се защити?“ И народът пое почина на Линч. Охранителите тутакси запретнаха ръкави и окачиха на бесилката първия изпречил се на пътя им подозрителен тип. Членовете на Комитета се множаха с всеки изминал ден и работеха с такова трескаво настървение, че за пръв път разбойниците взеха да избягват действия посред бял ден. В подобен климат на насилие и мъст образът на Хоакин Муриета бе на път да се превърне в знаме. Джейкъб Фриймънт се грижеше да разпалва огъня на неговата слава; злободневните му статии бяха създали герой за испаноезичните и демон за янките. Пишеше, че бандитът имал многолюдна банда и талант на пълководец, твърдеше, че е повел война на внезапните набези, срещу които властите са безсилни. Нападал коварно и мълниеносно, стоварвал се върху жертвите като проклятие и изчезвал безследно на мига, за да се появи малко след това, като с магическа пръчка, на стотина мили по-нататък и да нанесе друг нечувано дързък удар. Фриймънт подозираше, че става дума не за един, а за неколцина души, но се пазеше да го изрече, за да не развенчае легендата. В замяна на това вдъхновено го наричаше „Калифорнийският Робин Худ“, с което веднага запали искрата на расовите разпри. За американците Муриета въплъщаваше всичко най-омразно у „мърльовците“; предполагаше се, че мексиканците го крият, набавят му оръжие и провизии, задето обира янките с цел да помогне на своите. Сънародниците му бяха загубили във войната земите на Тексас, Аризона, Ню Мексико, Невада, Юта, половината от Колорадо и Калифорния и за тях всяко нападение срещу гринговците беше израз на родолюбие. Губернаторът предупреди вестника, че не е благоразумно да превръщат престъпника в герой, но името вече бе събудило въображението на хората. Фриймънт получаваше десетки писма: една девойка от Вашингтон дори изказваше готовност да преплава половината свят, за да се венчае за разбойника, мнозина спираха журналиста на улицата и го разпитваха подробно за знаменития Хоакин Муриета. Без да му е виждал очите, Фриймънт го описваше като младеж с мъжествена осанка, с черти на испански благородник, храбър като бикоборец, попаднал случайно на богат участък, по-богат от много други, близо до Главната жила. Реши да направи интервю с въпросния Хоакин, ако той изобщо съществуваше, и да издаде негова биография, а окажеше ли се, че става дума само за предание, току-виж, излязъл цял роман. Тогава задачата на автора щеше да бъде чисто и просто да го напише в героичен тон за радост на читателите. Според Фриймънт Калифорния се нуждаеше от свои митове и легенди, за американците тя бе новосъздаден щат и те искаха с един замах да заличат предишната история на индианци, мексиканци и калифорнийци. Нима имаше по-подходящ герой от един бандит за тази земя на безпределни пространства и самотни мъже, отворена за завоевание и насилие? Хвърли най-необходимото в един куфар, запаси се с достатъчен брой тетрадки и моливи и тръгна да търси своето действащо лице. Дори не помисли за опасностите, смяташе, че двойното безочие — на англичанин и на журналист — ще го предпази от всякакви беди. От друга страна вече се пътуваше сравнително удобно, имаше пътища, а между селищата, където мислеше да прави своите проучвания, се движеше редовно дилижанс — не беше както преди, в началото на кариерата му на репортер, когато трябваше да се друса на гърба на муле и да си проправя сам път през страховити хълмове и лесове, разчитайки единствено на нескопосани карти, с чиято помощ човек можеше безспирно да обикаля в кръг. Пътешествието му даде възможност да огледа промените в района. Малцина бяха забогатели от златото, но благодарение на хилядите луди глави Калифорния бе започнала да се цивилизова. Без треската за злато завоюването на Запада би се забавило с няколко века, записа журналистът в бележника си.