Исабель Альенде - Дъщеря на съдбата

— Трябва ми много остър нож, чук, игла, конец и чисти парцали.

Бабалу се хвана за главата ужасен и седна на пода, а жените започнаха да подготвят необходимото в почтително мълчание. Елайза преговори наум наученото при Дао Циен в Сакраменто, когато вадеха куршуми и зашиваха рани. Щом тогава го бе вършила, без да трепне, защо да не го стори и сега, помисли си тя. Най-важното според приятеля й бе да се избегне кръвоизлива и възпалението. Не беше го виждала да отстранява крайници, но когато лекуваха нещастниците с отрязани уши, той споделяше, че по други географски ширини за същото престъпление режели ръце и крака. „Брадвата на палача е бърза и не оставя тъкан върху чуканчето“, бе казал тогава Дао Циен, като се позоваваше на уроците на доктор Ебенизър Хобс, който имал опит с ранени от войната и му бе показал как да го прави. Слава Богу, че в случая става дума само няколко пръста, рече си Елайза.

Трошикокали се зае да упоява пациента с алкохол, докато той изпадна в несвяст, а в това време Елайза дезинфектираше ножа, нажежавайки го до червено. Тя нареди да сложат Джак на един стол, накваси ръката му в леген с уиски и после я постави на ръба на масата с разтворени пръсти. Измърмори една от молитвите на мама Фресия и когато реши, че е готова, направи знак на момичетата да хванат здраво пациента. Опря ножа върху пръстите му, удари силно с чука и острието потъна, сряза чисто костите и остана забито в масата. От корема на Джак се изтръгна дълбоко стенание, но той беше така упоен, че дори не усети кога Чилийчето го заши, а Естер го превърза. Мъчението приключи за броени минути. Елайза гледаше втренчено отрязаните пръсти и с усилие потискаше желанието си да повърне, докато гълъбиците налагаха Джак върху една от рогозките. Бабалу Лошия, който бе стоял възможно най-далеч от зрелището, се приближи срамежливо с бебешката шапка в ръце.

— Ти си истински мъж, Чилийче — прошепна той с възхищение.

През март Елайза навърши тихомълком осемнайсет години и все още се надяваше, че рано или късно Хоакин Андиета ще се появи на прага, както според думите на Бабалу би сторил всеки мъж на сто мили наоколо. Джак, мексиканецът, се възстанови за няколко дни и една нощ се измъкна, без да се сбогува с никого, още преди да са му зараснали пръстите. Той беше зловеща личност и всички се зарадваха, когато си отиде. Говореше малко и вечно стоеше нащрек, готов да скочи и да нападне при най-дребния повод. Не показа благодарност за помощта, напротив — когато изтрезня и разбра, че са му отрязали пръстите, с които стреля, той избълва куп ругатни, клетви и заплахи, че кучият син, който е осакатил ръката му ще заплати с живота си. Това вече извади Бабалу от търпение. Великанът сграбчи мексиканеца като кукла, вдигна го пред очите си, впи поглед в него и изрече с глас, който вещаеше буря:

— Аз, Бабалу Лошия, ти отрязах пръстите. Нещо да кажеш?

Когато престана да го тресе, Джак реши да се позабавлява с някоя от гълъбиците, но те вкупом го отблъснаха — не бяха склонни да му дават нищо даром, а джобовете му бяха празни, както бяха установили, докато го събличаха, за да го потопят в коритото в нощта, когато се довлече посинял от студ. Джоу Трошикокали си направи труда да му обясни, че ако не бяха отрязали пръстите му, той е щял да се прости с ръката или дори с живота си, та по-добре било да благодари на Бога, че бе паднал пред прага им. Елайза не позволяваше на Том Без Племе да се доближава до злодея, а и тя пристъпваше към него само когато му носеше храна или му сменяше превръзките — гнетеше я осезаемата воня на злост около този човек. Бабалу също не можеше да го търпи и докато Джак беше при тях, избягваше да му говори. Великанът смяташе момичетата за свои сестри и побесняваше, когато Джак се обръщаше към тях с непристоен език. Бабалу не бе и помислял да прибегне до професионалните услуги на другарките си, дори в случаите на крайна необходимост — за него това бе равносилно на кръвосмешение, а когато нагонът го притиснеше, той отскачаше до заведението на съперниците. Съветваше и Чилийчето да постъпи по същия начин, ако някой ден се излекува от калпавите си женски привички.

Веднъж, когато поднасяше на Джак чиния със супа, Елайза най-сетне се престраши да го запита за Хоакин Андиета.

— Муриета? — отзова се той недоверчиво.

— Андиета.

— Не го познавам.

— Може би говорим за един и същ човек — предположи Елайза.

— Какво искаш от него?

— Той ми е брат. Дойдох от Чили, за да го открия.