Исабель Альенде - Портрет в сепия

— Изтрепаха ги, без да им мигне окото, с настървение, като зверове. Та какво друго може да се очаква, кръвожадно племе сме си, и толкоз — отбеляза Нивеа по-скоро с гняв, отколкото с тъга, и заобяснява как от началото на века сме водили вече пет войни, как ние чилийците сме изглеждали безобидни и сме се славили като плашливи, на всичко сме слагали умалителни имена като например много ви моля, бихте ли ми дали чашчица водичка , но при първия сгоден случай сме се превръщали в канибали. Трябвало да си спомним откъде сме произлезли, за да проумеем свирепата жилка у нас, каза още, прадедите ни били най-войнствените и безсърдечни испански конквистадори и те единствени се престрашили да дойдат пеш до Чили с нажежени до червено от пустинното слънце доспехи, побеждавайки най-непреодолимите природни препятствия. Смесили се с арауканите 9 9 Индианско население, обитавало териториите на днешно Чили преди завладяването им от испанците. — Б.пр. , дето били храбри колкото тях и единствено те на континента нивга не били покорявани. Индианците изяждали пленниците си, а техните вождове, токи , носели церемониални маски, направени от изсушената кожа на своите врагове — за предпочитане били онези с брада и мустаци, защото самите туземци били голобради. Така отмъщавали на белите, които на свой ред изгаряли индианците живи, набучвали ги на пиките си, отсичали ръцете им и им изтръгвали очите. „Стига! Забранявам ти да говориш такива варварщини пред моята внучка“, я прекъсна баба ми.

Кървавата разправа с младите затворници отприщи боевете от последната фаза на Гражданската война. През следващите дни с кораби пристигна деветхилядна революционна армия, подкрепяна от морската артилерия, която настъпи към пристанището във Валпараисо с устрем и в привиден безпорядък, подобно на орда хуни. Но в този хаос имаше ясен план, защото след няколко часа врагът бе смазан. Правителствените части загубиха по трима на всеки десет души, революционната армия завзе Валпараисо и оттам се приготви да настъпи към Сантяго и да завладее останалата част от страната. Междувременно президентът ръководеше войната от кабинета си посредством телеграфа и телефона, но съобщенията, достигащи до него, бяха неверни, а неговите заповеди се изгубваха в неясната мъглявина на радиовълните, тъй като повечето телефонистки бяха на страната на революционерите. Президентът чу вестта за поражението, докато вечеряше. Свърши невъзмутимо да се храни, сетне нареди на семейството си да потърси убежище в американската легация, взе си шала, палтото и шапката и се упъти пеш, съпроводен от свой приятел, към посолството на Аржентина, което се намираше на няколко преки от президентския дворец. Там бе потърсил закрила един от опозиционните членове на Конгреса, с когото замалко не се сблъска на вратата — единият влизаше победен, докато другият си тръгваше тържествуващ. Палачът се бе превърнал в жертва.

Революционерите влязоха в столицата, посрещнати от радостните възгласи на същата онази тълпа, която преди няколко месеца бе приветствала правителствените войски. За няколко часа жителите на Сантяго се стекоха на улиците с червени ленти на ръкавите си. Повечето празнуваха, други се криеха в очакване на най-лошото, на което бяха способни разюзданите военни и възгорделия се народ. Новите управници излязоха с призив всички да помогнат за установяването на ред и спокойствие, който тълпата изтълкува по свой начин. Бяха образувани банди с по един командир, които тръгнаха да грабят из града със списъци в ръка, на които бе посочено точното местонахождение и адрес на къщите. По-късно стана ясно, че въпросните списъци уж били изготвени от високопоставени дами, водени от злоба и чувство за мъст. Може и така да е било, но ми се струва, че Паулина дел Валие и Нивеа не бяха способни на такава низост, въпреки че изпитваха ненавист към сваленото правителство. Точно обратното — укриха в къщата няколко преследвани семейства, докато народният гняв поутихна и се възцари отново отегчителното спокойствие от времето преди революцията, по което всички бяхме закопнели. От дистанцията на времето грабежите в Сантяго изглеждат като една съвършено организирана и дори забавна акция. Начело на „комисията“ — с този евфемизъм се назоваваха бандите — вървеше командирът, дрънкаше с едно звънче и даваше заповеди: „тук можете да крадете, но не чупете нищо, момчета“, „тук запазете документите и после драснете клечката на цялата къща“, „тук взимайте де що ви е по мерак и чупете на воля“. „Комисията“ покорно изпълняваше нарежданията, а окажеха ли се стопаните вкъщи, ги поздравяваше учтиво и сетне пристъпваше към обира в шумна веселба, като празнуващи деца. Ровеха из бюрата, изсипваха книжа и лични документи и ги даваха на командира, сетне насичаха мебелите с брадви, отнасяха, което им харесаше и накрая поръсваха стените с парафин и подпалваха всичко. От стаята си в аржентинското посолство сваленият президент Балмаседа слушаше грохота на уличните размирици и след като написа политическото си завещание и изпълнен със страх, че семейството му може да заплати за всеобщата омраза, си пусна един куршум в слепоочието. Прислужничката, занесла му вечеря, последна го видя жив. В осем сутринта го намериха на леглото, напълно облечен, с глава отпусната върху окървавената възглавница. Въпросният куршум мигновено го превърна в мъченик и през следващите години той щеше да стане символ на свободата и демокрацията и да се ползва с уважението дори и на най-ожесточените си врагове. Както баба ми правилно отбеляза, Чили е страна със слаба памет. През няколкото месеца на революцията загинаха толкова чилийци, колкото през четирите години на Тихоокеанската война.