Исабель Альенде - Портрет в сепия

Един час по-късно, докато прислужничките прибираха мръсните кърпи и всичко останало от раждането, за да го изгорят — смяташе се, че така се предотвратяват кръвоизливи, — а акушерката увиваше плацентата и пъпната връв, за да ги зарови под една смокиня, според обичая по тези места, останалите членове на семейството се събраха в салона край отец Теодоро Риеско, за да въздадат благодарност Богу за раждането на две мъжки отрочета близначета, които с чест щели да носят името дел Валие, както пророкува свещеникът. Две лели държаха новородените в ръце, бебетата бяха хубаво увити във вълнени пелени, с плетени шапчици на главичките, а всички от семейството се изреждаха един след друг, целуваха ги по челцата и изричаха „Бог до го пази“ срещу неволни уроки. Аз не можах да поздравя новопоявилите се братовчеди като всички останали, защото ми приличаха на противни грозни червеи, а споменът за синкавия корем на Нивеа, изхвърлящ ги като кърваво кълбо, щеше още дълго да ме мъчи.

През втората седмица на август Фредерик Уилямс дойде да ни вземе. Беше както винаги безупречно елегантен и напълно спокоен, като че ли опасността от попадане в ръцете на политическата полиция бе само наша колективна халюцинация. Баба ми посрещна съпруга си като млада невеста със светнали очи и поруменели от вълнение бузи; протегна му ръцете си и той ги целуна с нещо повече от уважение. За пръв път проумях, че тази необикновена двойка бе свързана с чувства, които доста наподобяваха обич. По онова време тя ще да е била на около шейсет и пет години — възраст, на която другите жени бяха сломени от няколко последователни траура и от несгодите на земното съществуване, ала Паулина дел Валие изглеждаше несразима. Боядисваше си косата, за разлика от всички дами в нейния кръг, за които това бе недопустимо, изкуствено придаваше обем на кока си, въпреки пълнотата си се обличаше с обичайната си суетност и се гримираше толкова изкусно, че никой не се съмняваше в естествената руменина на страните й, нито в лъскавината на нейните мигли. Фредерик Уилямс беше видимо по-млад и по всичко личеше, че жените го намират за привлекателен, защото в негово присъствие оживено вееха ветрила и изпускаха носни кърпички. Нито веднъж обаче не го видях да отвръща на тези задявки и по всяко време изглеждаше напълно предан на своята съпруга. Много пъти съм се питала дали връзката между Фредерик Уилямс и Паулина дел Валие бе просто една изгодна сделка, дали бе така платоническа, както се предполагаше, или съществуваше истинско привличане между тях. Дали са се обичали? Никой не ще узнае това, защото той и дума не обелва на тази тема, а баба ми, която накрая споделяше с мен най-съкровени неща, отнесе отговора на този въпрос в отвъдното.

От чичо Фредерик разбрахме, че с личната намеса на президента бяха освободили Педро Тей преди Годой да успее да изтръгне признания от него, така че нищо не ни спираше да се върнем у дома в Сантяго, защото името на семейството ни всъщност никога не бе влизало в полицейските списъци. Девет години по-късно, когато баба Паулина почина и аз отново се срещнах с госпожица Пинеда и дон Педро Тей, научих повече подробности около случилото се, които добрият Фредерик Уилямс ни бе спестил. След като нахълтали в книжарницата, пребили служителите, струпали стотици книги на клада и ги подпалили, отвели книжаря каталонец в зловещите казарми и го подложили на обичайната процедура. В края на мъченията Тей изпаднал в несвяст, но нищо не разкрил, тогава изсипали отгоре му кофа с вода и изпражнения, завързали го за един стол и го държали така през цялата нощ. На другия ден, тъкмо го повели отново към палачите, пристигнал американският пълномощен министър Патрик Егон с един президентски адютант и изискал затворникът да бъде освободен. Пуснали го да си върви, след като го предупредили, че кажел ли и една дума за преживяното през онази нощ, щели да го разстрелят. Докато го водели към колата на пълномощния министър, където го очаквали Фредерик Уилямс и един лекар, от него се стичали кръв и лайна. Откарали го в легацията на Съединените щати, където му дали убежище. Един месец след това правителството паднало и дон Педро Тей напуснал легацията, за да отстъпи място на семейството на сваления президент, който също потърсил закрила под американски флаг. Книжарят се чувствал няколко месеца като развалина, докато най-сетне раните от камшиците зараснали, костите на раменете му възвърнали гъвкавостта си и той успял да възстанови книжната си търговия. Понесените зверства не го уплашили — и през ум не му минало да се завърне в Каталония — и продължил да е в опозиция, независимо от характера на поредното правителство. Когато години по-късно му благодарих за ужасните мъки, които бе понесъл, за да запази семейството ни, той отвърна, че не го бил направил за нас, а заради госпожица Матилде Пинеда.