Исабель Альенде - Портрет в сепия

Както никога досега Северо и роднините му бяха на една и съща страна, защото в конфликта консерваторите се обединиха с една част от либералите.

Останалите членове на фамилията Дел Валие се оттеглиха в именията си далеч от Сантяго, а младите мъже от рода отидоха да воюват на север, където бе сформиран контингент от доброволци, подкрепяни от въстаналия флот. Вярната на правителството войска възнамеряваше за броени дни да срази цивилните бунтовници и за миг не си представи съпротивата, с която й предстоеше да се сблъска. Ескадрата и революционерите се отправиха на север с намерението да завладеят селитрените находища, които бяха най-доходоносният отрасъл на страната и където бяха струпани полкове на редовната войска. В първия сериозен сблъсък завоюваха победа правителствените войски и след битката ранените и пленените бяха подложени на избиване по същия начин, както десет години преди това по време на Тихоокеанската война. Зверското изтребление така възпламени духа на революционерите, че когато враждуващите страни отново се срещнаха, те завоюваха смазваща победа.

Сега настана техният ред да колят и бесят противника. В края на март конгресистите, както наричаха бунтовниците, контролираха пет северни провинции и бяха съставили Хунта, а на юг президентът Балмаседа губеше привърженици с всяка изминала минута. Останалите му верни части на север бяха изтеглени на юг, за да подкрепят войската там. Петнайсет хиляди войници прекосиха Андите, влязоха в Боливия, сетне в Аржентина и накрая отново прехвърлиха планината, за да пристигнат в Сантяго. Влязоха в столицата пребити от умора, брадясали и дрипави; бяха извървели хиляди километри сред безмилостна природа, пресичайки долини и изкачвайки върхове в адски пек и вечни ледове, присъединявайки към редиците си по пътя лами и викуни 7 7 Преживни бозайни животни с мека вълна от семейството на камилите, които лесно се опитомяват и се отглеждат като домашни животни в Южна Америка; познати са още под името „перуанска овца“. — Б.пр. от високите плата, тикви и щитоносци 8 8 Беззъб бозайник от Южна Америка. — Б.пр. от пампата и птици от извисените в небесата върхове. Бяха посрещнати като герои. Подобен подвиг не бе се повтарял от далечните и жестоки времена на испанските конквистадори. Ала далеч не всички участваха в посрещането, защото опозицията бе нараснала като неудържима лавина. Нашият дом си остана със спуснати кепенци и баба ми се разпореди никой да не си показва носа на улицата, но аз не можех да сдържа любопитството си и се покатерих на прозореца да видя маршируващите войници.

Арестите, грабежите, изтезанията и обиските държаха опозиционерите на тръни. Семействата бяха разделени, страхът владееше всички. Войската организираше хайки за набиране на войници — пристигаха изневиделица на погребения, сватби, по поля и фабрики, арестуваха мъжете, способни да носят оръжие, и насила ги отвеждаха. Земеделието и промишлеността бяха парализирани заради липса на работна ръка. Неограничената власт на военните стана непоносима и президентът разбра, че трябва да я пресече, но когато най-сетне се реши на това, бе късно, войниците се бяха самозабравили и съществуваше опасност да го свалят от власт и да наложат военна диктатура, хиляди пъти по-ужасна от репресиите на политическата полиция на Годой. „Няма нищо по-опасно от ненаказуемата власт“, предупреждаваше ни Нивеа. Запитах госпожица Матилде Пинеда по какво се различаваха правителствените поборници и революционерите и отговорът и бе, че както едните, така и другите се борят за законност. На същия въпрос баба ми отговори, че няма разлика, защото всички били негодници от един дол дренки.

Терорът похлопа и на нашата врата, когато палачите арестуваха дон Педро Тей и го отведоха в зловещите килии на Годой. Подозираха с право, че е замесен в разпространяването на антиправителствените политически памфлети, които като по чудо проникваха навсякъде. Бе една юнска нощ, от онези, в които небето като че ли се е продънило и не спира да вали досаден дъжд, съпроводен с вероломен вятър. Ние вечеряхме в трапезарията за всеки ден, когато вратата внезапно се отвори и без всякакво предизвестие вътре се втурна госпожица Матилде Пинеда — беше премряла от страх, пребледняла като мъртвец и с подгизнала пелерина.

— Какво има? — попита баба ми, раздразнена от непочтителното нахлуване на учителката.

Госпожица Пинеда изстреля в упор, че ония кучи синове на Годой нахълтали в книжарницата „Златен век“, нанесли побой на намиращите се там и откарали дон Педро Тей в закрита кола. Баба ми застина с вилица във въздуха, очаквайки още нещо, което да оправдае скандалната поява на жената — почти не познаваше господин Тей и не проумяваше защо новината е толкова спешна. Нямаше ни най-малка представа, че книжарят се промъкваше всеки ден в дома й през задната врата и печаташе революционните си памфлети на машина, скрита под нейния покрив. Затова пък Нивеа, Уилямс и госпожица Пинеда мигом се досетиха за последствията от скорошните признания на клетия Тей, тъй като рано или късно щяха със сила да му ги изтръгнат, понеже методите на Годой не оставяха и капка съмнение за това. Видях ги да си разменят отчаяни погледи и при все че не осъзнавах значимостта на случващото се, се досетих за причината.