Исабель Альенде - Портрет в сепия

— Ще се развихрят страховити репресии лельо — чух да казва Северо дел Валие. — Отивам да се бия на север. Моля ви да закриляте Нивеа и децата, защото един господ знае колко време няма да съм в състояние аз да го сторя.

— Вече загуби единия си крак във войната, Северо, ако загубиш и другия, ще заприличаш на джудже.

— Нямам избор, в Сантяго просто ще ме убият.

— Хайде, без сълзи, не сме в операта.

Ала Северо дел Валие бе по-добре осведомен от леля си, както стана ясно няколко дни след това, когато терорът забушува. В отговор президентът разпусна Конгреса, провъзгласи се за диктатор и назначи някакъв си Хоакин Годой да ръководи репресиите. Той беше садист, който изповядваше вярата, че „богатите трябва да заплатят за богатството си, бедните — за нищетата си, а духовенството трябва да бъде и изтрепано до крак“! Войската остана вярна на правителството и първоначалните политически размирици прераснаха в ужасяваща гражданска война, когато се сблъскаха двете противоположни направления във въоръжените сили. С решаващата подкрепа на военнокомандващите Годой пристъпи към арести и хвърляне в затвора на опозиционерите от Конгреса. Бяха потъпкани гражданските права и неприкосновеността на домовете, изтезанията се превърнаха в ежедневие, а в това време президентът се оттегли в двореца си, отвратен от тези методи, но убеден, че не съществуват други способни да разгромят политическите му врагове. „Не искам и да знам какви средства се използват“ повтаряше той. На улицата, където се намираше книжарницата „Златен век“ бе невъзможно нощем да се спи, а денем да се минава заради виковете на изтезаваните. Разбира се, всичко това се пазеше в тайна от детските уши, ала аз се осведомявах за всичко, тъй като познавах и най-малките цепнатини в къщата и се забавлявах да подслушвам разговорите на възрастните, понеже и без това нямаше какво друго особено да се прави през всичките онези месеци. Докато навън вилнееше войната, ние живеехме в луксозно отшелничество. Баба Паулина даде подслон на Нивеа и цялата сюрия дечурлига, кърмачки и бавачки, и залости портата с дебели греди, уверена, че никой няма да дръзне да нападне дама с нейното положение, омъжена за британски гражданин. За всеки случай Фредерик Уилямс забучи английското знаме на покрива и грижливо смаза оръжието си.

Северо дел Валие тръгна на бой точно навреме, защото на другия ден нахлуха в дома му и ако го бяха заварили, щеше да се озове в килиите на политическата полиция, където изтезаваха еднакво бедни и богати. Както и съпруга си, Нивеа бе първоначално поддръжник на либералното правителство, ала се бе превърнала в ожесточен опозиционер, когато президентът с измама се опита да наложи свой заместник и да смаже Конгреса. През месеците на Революцията, докато носеше в утробата си двама близнаци и се грижеше за шест деца, тя намери време и дух да работи за опозицията по начин, който можеше да й струва живота, ако я бяха заловили. Вършеше това скришом от баба ми Паулина, която беше издала категорична заповед да се спотайваме, за да не привличаме вниманието на властите, но с пълното знание на Уилямс. Госпожица Матилде Пинеда беше на абсолютно противоположни позиции с Фредерик Уилямс, понеже беше толкова убедена социалистка, колкото той бе заклет монархист, но ненавистта към правителството ги свързваше. В една от задните стаи, където баба ми никога не влизаше, оборудваха малка печатница с помощта на дон Педро Тей, където печатаха революционни пасквили и памфлети, а госпожица Матилде Пинеда ги отнасяше скрити под наметалото си и ги носеше от врата на врата. Заклеха ме на никого дума да не казвам за това, което ставаше в стаята, и аз ги послушах, защото в тази тайна съзрях очарователна игра, при все че не се догаждах за опасността, надвиснала над семейството ни. В края на войната разбрах, че тази опасност бе реална, защото въпреки положението на Паулина дел Валие никой не бе застрахован от дългата ръка на политическата полиция. Домът на баба ми не бе недосегаем, както смятахме, и обстоятелството, че бе заможна вдовица с връзки и знатна фамилия, не би я спасило от обиск и дори от затвор. В наша полза работеше хаосът през онези месеци и фактът, че по-голямата част от населението се бе обърнала срещу правителството, правеше невъзможна задачата да се контролират всички. Дори сред полицейските среди имаше защитници на революцията, които помагаха на застрашените от арест да избягат. Навсякъде, където госпожица Пинеда похлопаше с поредния памфлет, я посрещаха с отворени обятия.