Исабель Альенде - Портрет в сепия

Северо дел Валие научи за случилото се в този ден и за последвалите събития чак три месеца по-късно. През 1879 г. Чили обяви война на съседите си Перу и Боливия заради територии, селитра и от надменност. Бе избухнала Тихоокеанската война. Когато вестта за нея пристигна в Сан Франсиско, Северо се яви пред леля си и чичо си и им съобщи, че заминава за фронта.

— Не бяхме ли се разбрали кракът ти никога повече да не стъпва в казарма? — припомни леля му.

— Това е друго, отечеството ми е в опасност.

— Но ти си цивилен.

— Сержант от запаса съм — обясни той.

— Войната ще е свършила, преди да успееш да се прибереш в Чили. Да видим какво казват вестниците и какво мисли семейството ти. Не прибързвай — посъветва го лелята.

— Това е мой дълг — отвърна Северо, замислен за дядо си Агустин дел Валие, патриарха в семейството, който наскоро бе починал, смален до размерите на шимпанзе, но запазил непокътнат злия си нрав.

— Твоят дълг е тук при мен. Войната е добре дошла за сделки. Сега е моментът за спекула със захар.

— Захар?

— Нито една от трите страни, въвлечени във войната, не произвежда захар, а в тежки времена хората ядат повече сладко — увери го Паулина.

— Откъде знаете, лельо?

— От личен опит, момчето ми.

Северо се оттегли, за да опакова куфарите си, ала не тръгна с кораба, който отплава на юг няколко дни по-късно, както възнамеряваше, а чак в края на октомври. Тази вечер леля му съобщи, че очаквали странно посещение и тя се надявала той да е до нея, тъй като мъжът й беше заминал, а въпросът можеше да изисква съвет от добър адвокат. В седем вечерта Уилямс, с презрителност, която показваше винаги когато му се налагаше да обслужва хора с по-долно социално положение, въведе висок китаец с прошарени коси, облечен целия в черно, и една дребна женица с младежки и безобиден вид, но излъчваща толкова високомерие, колкото самият Уилямс. Дао Циен и Елайза Съмърс се озоваха в салона на зверовете, както го наричаха, сред лъвове, слонове и други африкански животни, които ги наблюдаваха от позлатени рамки по стените. Паулина често се виждаше с Елайза в сладкарницата, но никога не се бяха срещали на друго място, тъй като принадлежаха на два отделни свята. Паулина не познаваше този „поднебесен“, който, ако се съди по начина, по който държеше Елайза под ръка, вероятно бе нейният съпруг или любовник. Почувства се смешна в двореца си с четирийсет и пет стаи, облечена в черно кадифе и отрупана с диаманти пред тази скромна двойка, която я поздрави с неподправеност, спазвайки дистанцията. Забеляза, че синът й Матиас ги посрещна смутен с кимване на главата, но без да им подаде ръка, и остана настрана от групата зад писалището от хакаранда 2 2 Декоративно дърво, което се отглежда по паркове и градини в тропическите райони на Южна Америка. — Б.пр. , привидно погълнат от почистване на лулата си. Северо дел Валие, от своя страна, отгатна без капка съмнение причината за посещението на родителите на Лин Съмърс в дома и съжали, че не се намира на хиляди левги оттам. Заинтригувана и наострила пипала, Паулина реши да не губи време в предлагане на напитки и направи знак на Уилямс да се оттегли и да затвори вратата. „Какво мога да направя за вас?“, ги попита. Тогава Дао Циен заобяснява невъзмутимо, че дъщеря им Лин е бременна, че оскърбителят е Матиас и че очакват единственото възможно обезщетение. За пръв път в живота си „матриархът“ Дел Валие изгуби дар слово. Застина, както беше седнала, със зейнала уста като кит на сухо и когато най-сетне гласът й се върна, едва смогна да изграчи нещо неразбираемо.

— Майко, нямам нищо общо с тези хора. Не ги познавам и не зная за какво говорят — обади се Матиас иззад писалището, държейки в ръка лулата си от изящно изработена слонова кост.

— Лин ни разказа всичко прекъсна го Елайза, като се изправи, с треперещ глас, но без сълзи.

— Ако сте дошли за пари… — започна Матиас, но майка му го сряза с кръвнишки поглед.

— Моля за извинение — обърна се към Дао Циен и Елайза Съмърс. — Синът ми е толкова изненадан, колкото и аз. Сигурна съм, че ще успеем да уредим всичко като порядъчни хора, както се полага.

— Лин, естествено, желае да се омъжи. Каза ни, че се обичате — намеси се Дао Циен, който също се бе изправил и обърнал към Матиас, ала последният отвърна с кратък кикот, който отекна като кучешки лай.

— Изглеждате почтени хора — каза Матиас. — Дъщеря ви обаче не е и всеки един от приятелите ми може да потвърди това. Нямам представа кой от тях е отговорен за нейното злочестие, но със сигурност не съм аз.