Исабель Альенде - Портрет в сепия

Матиас Родригес де Санта Крус спечели облога без усилие, но междувременно цинизмът му се пропука и неволно той се видя омотан в това, от което най-много се страхуваше — сантиментална връзка. Не съумя да се влюби в прекрасната Лин Съмърс, но безусловната любов и невинността, с която тя му се отдаде, успяха да го трогнат. Девойката се хвърли в ръцете му с пълно доверие, готова да изпълни всичко, което й каже, без да съди намеренията му, нито да мисли за последиците. Матиас осъзна абсолютната власт, която упражняваше над нея, когато я видя разсъблечена в неговата мансарда, почервеняла от смущение, мъчейки се да прикрие с ръце пубиса и гърдите си, заобиколена от приятелите му, които се правеха, че я фотографират, без да крият възбудата си на настървени песове, която този безсърдечен номер пораждаше у тях. Тялото на Лин нямаше формата на пясъчен часовник, така модерна по онова време, никакви пищни бедра и гърди, пресечени от невъзможно тънка талия — тя бе слаба, но прекрасно изваяна, имаше дълги крака и заоблена гръд с тъмни зърна; кожата й беше с цвета на плод през лятото, а наметка от черна и гладка коса се разстилаше до средата на гърба й. Матиас й се полюбува като на поредно творение на изкуството в неговата колекция, каза си, че е изящна, но доволен установи, че тя изобщо не го привлича. Без да помисли за нея, воден единствено от желанието да блесне пред приятелите си и от жестокост, той й направи знак да махне ръцете си. Лин остана няколко секунди вперила поглед в него и сетне бавно се подчини, ала по страните й започнаха да се стичат сълзи на срам. При вида на този неочакван плач в стаята настъпи ледена тишина, мъжете отклониха погледите си и зачакаха с апаратите в ръка, без да знаят какво да сторят в продължение на известно време, което на всички се стори безкрайно дълго. Тогава Матиас, изпаднал в смущение за пръв път в живота си, взе едно палто и наметна Лин, обгръщайки я с ръце. „Вървете си! Край на всичко това!“, заповяда на гостите, които объркано се заоттегляха един след друг.

Останал насаме с нея, Матиас я настани на коленете си и започна да я люлее като дете, искайки й прошка наум, но безсилен да промълви каквото и да е, а в това време девойката продължаваше безмълвно да плаче. Най-сетне той нежно я отведе зад паравана до леглото и легна до нея, като я прегръщаше като брат, милвайки я по главата, целувайки челото й, завладян от непознато и всепоглъщащо чувство, което не смогваше да назове. Не я желаеше, искаше само да я закриля и да й върне неопетнена невинността, ала неустоимата мекота на кожата на Лин, живата й коса, която го обгръщаше, и нейният аромат на ябълка го сломиха. Безрезервната отдаденост на това узряло за любов тяло, което се разтваряше при допира на ръцете му, успя да го заинтригува и неусетно, за своя собствена изненада, той започна да я изследва, да я целува с копнеж, какъвто никоя жена не бе пораждала у него преди, въвираше езика си в устата й, в ушите, навсякъде, смазваше я под себе си, проникваше в нея във въртоп от неудържима страст, яхваше я без милост, заслепен, необуздан, докато накрая не избухна в нея в опустошителен оргазъм. За част от секундата те се преселиха в друго измерение, без маски, с разголено тяло и душа. В миг на прозрение Матиас долови съществуването на една абсолютна близост, която дотогава бе избягвал, без дори да подозира, че я има, премина отвъд една последна граница и се озова от другата страна, лишен от волята си. Бе имал повече любовници — жени и мъже, — отколкото бе редно да пази в паметта си, но никога не бе губил контрол като този път, никога не се бе отърсвал от иронията, дистанцията, усещането за недосегаемост в най-дълбоката си същност, за да се слее напълно с друго човешко същество. В известен смисъл той също отдаде девствеността си в тази прегръдка. Това прозрение го осени за един нищожен отрязък от време, но напълно достатъчен, за да го изпълни с ужас, и той се завърна в отмалялото си тяло и се укрепи в бронята на обичайната си хапливост. Когато Лин отвори очи, той вече не бе същият мъж, с когото се бе любила, а онзи отпреди, но на нея й липсваше опитност, за да го проумее. Разранена, разкървавена и щастлива, тя се отдаде на измамния мираж на една въображаема любов, докато Матиас продължаваше да я държи в прегръдките си, ала духът му отдавна се бе зареял нейде далеч. Останаха така, докато светлината зад прозореца не угасна напълно и тя осъзна, че трябва да се връща при майка си. Матиас й помогна да се облече и я придружи почти до салона за чай. „Чакай ме утре по същото време“, пошушна тя на раздяла.