Исабель Альенде - Портрет в сепия

Лин Съмърс забеляза присъствието на Матиас едва половин час по-късно, когато скулпторът обяви сеанса за приключил и тя се освободи от лавровия венец и от пергамента и слезе от подиума. Майка й я наметна с едно одеяло и й поднесе чаша горещ шоколад, а сетне я отведе към паравана, за да се облече. Матиас стоеше до прозореца и наблюдаваше улицата, вглъбен в себе си. В този момент единствено неговите очи не бяха вперени в нея. Лин мигом съзря мъжествената му красота, младост и родословие, изисканите му дрехи, гордата осанка, кестенявия кичур, паднал в грижливо безредие на челото му, съвършените му ръце със златни пръстени на кутретата. Учудена, че я пренебрегват по този начин, тя нарочно се спъна, за да привлече вниманието му. Няколко чифта ръце се протегнаха, за да я подхванат, с изключение на младия денди до прозореца, чийто поглед, напълно безразличен, мина през нея, сякаш тя бе част от мебелировката. Тогава Лин, отпускайки юздите на въображението си, реши, без каквато и да е разумна причина, за която да се залови, че това е рицарят, за когото от толкова години насам й нашепваха любовните романи — най-сетне бе открила съдбата си. Докато се обличаше зад паравана, усети, че зърната на гърдите й са се втвърдили като малки камъчета.

Безразличието на Матиас не бе престорено — той наистина не забеляза девойката, тъй като беше тук по причина, съвсем различна от похотта: налагаше се да разговаря с баща си за пари и не бе намерил друг повод да стори това. Беше затънал до гуша и се нуждаеше незабавно от чек, за да покрие дълга си от хазарт в един вертеп в Китайския квартал. Баща му го бе предупредил, че няма намерение да продължава да финансира подобни забавления и ако въпросът не беше на живот и смърт, както ясно му бяха показали заемодателите, той щеше да уреди нещата така, че лека-полека да изкопчи необходимата сума от майка си. В този случай обаче „поднебесните“ не бяха склонни да чакат и Матиас правилно прецени, че посещението при скулптора, повдигайки настроението на баща му, щеше да го улесни да получи това, към което се стремеше. Няколко дни след тази случка, в гуляй с разпуснатите си приятели, той узна, че е бил при Лин Съмърс — най-желаната девойка в този момент. Нужно му бе усилие, за да си я спомни и дори се усъмни дали ще я познае, ако я срещне на улицата. Когато започнаха обзалаганията за това кой пръв ще я прелъсти, той заяви участието си по инерция, а сетне, с привичното си безочие, обяви, че ще стори това на три етапа. В първия щял да я накара да отиде сама в гарсониер , за да я представи на другарите си; във втория щял да я склони да позира гола пред тях и накрая щял да стане неин любовник — и всичко това в рамките на един месец. Когато в следобеда на онази сряда покани братовчед си Северо дел Валие да се запознае с най-красивата жена в Сан Франсиско, той привеждаше в действие първата част от облога. Оказало се бе лесно да повика Лин с дискретен знак през прозореца на салона за чай на майка й, да я изчака на ъгъла, докато тя излезе под някакъв измислен предлог, да повърви няколко преки с нея, да й нашепне няколко комплимента, които биха породили смях у жена с повече опит, и да й определи среща в студиото си, предупреждавайки я да отиде сама. Изпита разочарование, защото очакваше, че предизвикателството ще бъде по-вълнуващо. Преди срещата в сряда дори не се наложи да се потруди особено, за да я омае, достатъчни бяха няколко влажни погледа, леко докосване на бузата й с устни, няколко изтъркани фрази, нашепнати в ухото й, за да обезоръжи това момиче, което трепереше пред него, готово да му даде любовта си. На Матиас тази женска готовност да се отдадеш и да страдаш му се струваше жалка, точно това най-много мразеше у жените и точно затова се разбираше така добре с Аманда Лоуъл, която споделяше неговата безцеремонност по отношение на чувствата и неговото благоговение пред насладата. Омагьосана като мишка пред кобра, Лин най-сетне имаше някого, на когото да изпраща захаросани любовни писма и картички с унесени девици и поръсени с брилянтин кавалери. Не подозираше, че Матиас споделя тези романтични писания с вулгарните си приятели. Когато Матиас понечи да ги покаже на Северо дел Валие, той отказа. Все още не знаеше, че подателят им е Лин Съмърс, но самата мисъл да се подиграе с чувствата на едно невинно момиче го отвращаваше „Очевидно продължаваш да си мъж на честта, братовчеде, но не се безпокой, това се лекува толкова лесно, колкото и девствеността“, отбеляза Матиас.