Исабель Альенде - Портрет в сепия

В онази паметна сряда Северо дел Валие се отзова на поканата на своя братовчед да се запознае с най-красивата жена в Сан Франсиско, както я бе окачествил, и разбра, че не е единственият повикан за случая. Завари поне половин дузина разгулници, които пиеха и пушеха в гарсониер ; там бе и онази червенокоса жена, която за секунди бе зърнал преди няколко години, когато отиде с Уилямс да спасява Матиас в пушалнята за опиум. Знаеше коя е тя, защото неговият братовчед му бе говорил за нея, а името й често се споменаваше в света на леконравните спектакли и нощния живот. Това бе Аманда Лоуъл, добра приятелка на Матиас, с която последният шумно се шегуваше по повод на скандала, който бе устроила по времето, когато била любовница на Фелисиано Родригес де Санта Крус. Матиас й бе обещал, че след смъртта на родителите си ще й подари леглото с изображението на Нептун, което Паулина дел Валие бе поръчала от Флоренция в пристъп на озлобление. Малко бе останало от куртизанката у Лоуъл. Достигнала зрелостта, тя бе разбрала колко суетни и досадни са повечето мъже, ала с Матиас я свързваше дълбоко сходство въпреки принципните различия между тях. В онази сряда тя стоеше настрана, излегната на един диван, и отпиваше шампанско с пълното съзнание, че както никога досега тя не бе център на вниманието. Бе поканена, за да не се почувства Лин Съмърс сама сред толкова мъже на тази първа среща и за да не се отдръпне изплашена.

Скоро на вратата се похлопа и се появи прочутият модел на Републиката, увит в пелерина от топла вълна с качулка на главата. Докато сваляше наметалото, пред очите им се разкри лице на девица, обрамчено с черна, разделена на път в средата и прибрана в прост кок назад коса. Северо дел Валие усети как сърцето му се блъска в гърдите и как цялата кръв приижда в главата му, тупкайки в слепоочията му като полкови барабан. И през ум не му бе дошло, че жертвата на облога на неговия братовчед е Лин Съмърс. Не смогна да продума, дори не я поздрави като другите, свря се в един ъгъл и остана там, докато момичето си тръгна, заковал очи в нея, скован от мъка. За него нямаше капка съмнение относно резултата от облога, сключен между тези мъже. Лин Съмърс му приличаше на агне, тръгнало на заколение, без да подозира какво му готви съдбата. Вълна на омраза към Матиас и побратимите му се надигна в него, примесена с тъп гняв срещу Лин. Недоумяваше как момичето не разбира какво става, как не вижда клопката в тези двусмислени ласкателства, в чашата, която час по час доливаха с шампанско, в съвършената червена роза, която Матиас затъкна в косите й — всичко бе толкова предсказуемо и вулгарно, че на човек му се повдигаше. „Трябва да е безнадеждна глупачка“, си помисли, отвратен както от нея, така и от другите, но в плен на своята непобедена любов, която в продължение на години бе чакала възможност да покълне и сега се отприщваше и го замайваше.

— Да не би да ти прилоша, братовчеде? — пошегува се Матиас и му подаде една чаша.

Не можа да му отговори и трябваше да извърне лице, за да прикрие желанието си да го убие, ала братовчед му бе отгатнал неговите чувства и реши да отиде по-далеч в шегата си. Когато Лин Съмърс обяви, че си тръгва, и обеща, че идващата седмица пак ще дойде, за да позира пред фотоапаратите на тези „артисти“, Матиас помоли братовчед си да я изпрати. Така Северо дел Валие се озова насаме с жената, която бе успяла да обуздае упоритата любов на Нивеа. Извървя с Лин малкото преки, които отделяха студиото на Матиас от салона за чай на Елайза Съмърс, но бе така объркан, че не знаеше как да подхване един банален разговор. Бе късно да й разкрие облога, разбираше, че Лин е влюбена в Матиас със същото ужасяващо заслепение, с което той обичаше нея. Нямаше да му повярва, щеше да се почувства оскърбена и дори и да й обяснеше, че за Матиас тя е просто играчка, щеше да продължи към жертвения камък, заслепена от любов. Вместо него тя разчупи неловкото мълчание, като го попита дали той е чилийският братовчед, когото Матиас бе споменал. Северо си даде сметка, че девойката до него не пази никакъв спомен за първата им среща преди няколко години, когато тя лепеше картички в албума си на светлината на стъклописите на един прозорец. Тя не подозираше, че от онзи миг той я бе обичал с настойчивостта на първата любов, нито бе забелязала, че той се навърза около сладкарницата и често я пресреща на улицата. Очите й изобщо не го бяха регистрирали. На раздяла той й подаде визитната си картичка, наведе се в поклон, като че ли да й целуне ръка, и изпелтечи, че ако някога има нужда от него, моля, изобщо да не се колебае и да го повика. От този ден нататък започна да избягва Матиас, като се затвори в студиото си и се вглъби в работа, за да прогони от ума си Лин Съмърс и унизителния облог. Когато братовчед му го покани една седмица по-късно за втория сеанс, предвиждащ момичето да застане пред публиката без дрехи, той го наруга. В продължение на няколко седмици не писа на Нивеа, нито пък чете писмата й, трупайки ги неразпечатани, смазан от чувство за вина. Чувстваше се като подлец, сякаш самият той участваше в омерзителния план за опетняване честта на Лин Съмърс.