Исабель Альенде - Портрет в сепия

Цветът от лицето на Елайза Съмърс бе изчезнал напълно и тя, пребледняла като гипс, трепереше, готова всеки миг да се строполи на пода. Дао Циен твърдо я хвана под ръка и като я придържаше, сякаш бе саката, я отведе към вратата. Северо дел Валие усети, че умира от мъка и срам, сякаш точно той бе виновен за случилото се. Отиде да им отвори и ги придружи до портата, където ги чакаше наета кола. Не намери какво да им каже. Когато се върна в салона, завари края на кавгата.

— Не възнамерявам да търпя никакви копелета с моя кръв във вените им! — крещеше Паулина.

— Решете коя страна да вземете, майко. На кого ще вярвате — на собствения си син или на една сладкарка и някакъв китаец? — сърдито каза Матиас и излезе, като затръшна вратата.

В онази вечер Северо дел Валие се опълчи срещу Матиас. Разполагаше с достатъчно информация, за да изведе фактите, и възнамеряваше да постави братовчед си натясно посредством дълъг разпит, ала не се наложи, защото той сам веднага разкри всичко. Чувствал се притиснат в абсурдно положение, за което не носел никаква отговорност. Лин Съмърс го преследвала и сама се предложила на тепсия, той всъщност нямал намерение да я прелъстява, облогът бил просто перчене. От два месеца се мъчел да се откопчи от нея, без да я нарани, страхувал се тя да не извърши някоя глупост, понеже била от онези истерични девойчета, дето от любов и в морето можели да се хвърлят, заобяснява. Съгласи се, че Лин беше още дете и че бе дошла честна в обятията му, с глава пълна със захаросани стихове и в пълно неведение относно въпросите на секса, но повтори, че не изпитвал никакво задължение спрямо нея, че никога не й бе говорил за любов и още по-малко за брак. Момичета като нея винаги предизвиквали усложнения, добави, затова ги избягвал като чума. За миг не допускал, че кратката му среща с Лин ще породи такива последствия. Били заедно броени пъти, добави, и той я съветвал да си прави промивки с оцет и горчица, как можел да допусне, че е така удивително плодовита. Във всеки случай бил готов да поеме разходите по отглеждане на детето, парите били най-малкото нещо, но не смятал да му даде името си, защото нямал никакво доказателство, че то наистина е негово. „Не ще се оженя нито сега, нито когато и да било, Северо. Познаваш ли някой друг, който повече от мен да е лишен от призвание за дребнобуржоазно живуркане?“ — завърши.

Една седмица по-късно Северо дел Валие се яви в клиниката на Дао Циен след дълго премисляне на трудната мисия, с която го бе натоварил братовчед му. Джун и тъкмо бе прегледал последния пациент за деня и го посрещна насаме в малката чакалня на първия етаж. Изслуша невъзмутимо предложението на Северо.

— Лин не се нуждае от пари, има си родители за това — каза, без да издава чувствата си. — Все пак благодаря за вашата загриженост, господин дел Валие.

— Как е госпожица Съмърс? — запита Северо, изпитващ унижение пред достойнството на събеседника си.

— Дъщеря ми все още вярва, че има някакво недоразумение. Уверена е, че скоро господин Родригес де Санта Крус ще дойде да поиска ръката й не по задължение, а по любов.

— Господин Циен, какво не бих дал, за да променя нещата. Истината е, че братовчед ми не е в добро здраве и не може да се ожени. Безкрайно съжалявам… — промълви Северо дел Валие.

— Ние съжаляваме още повече. За вашия братовчед Лин е само развлечение, а за Лин той е целият живот — меко каза Дао Циен.

— Бих искал да дам някои обяснения на дъщеря ви, господин Циен. Мога ли да я видя, ако разрешите?

— Трябва да попитам Лин. Засега не желае да се среща с никого, ала ще ви уведомя, ако промени решението си — отвърна джун и и го изпроводи до вратата.

Северо дел Валие изчака три седмици, без да получи никакви известия от Лин, и тъй като не можеше повече да сдържа нетърпението си, отиде в салона за чай с намерението да измоли разрешение от Елайза Съмърс да разговаря с дъщеря й. Очакваше да се сблъска с непробиваема съпротива, ала тя го посрещна обвита в обичайния аромат на захар и ванилия и със същото спокойствие, с което го бе приел и Дао Циен. В началото Елайза хвърли вината за случилото се върху себе си: не била достатъчно бдителна, не успяла да предпази дъщеря си и сега животът й бил погубен. Дълго ридала в обятията на мъжа си и накрая той й припомнил, че на шестнайсет години самата тя била преживяла нещо подобно — опустошителна любов, в която любимият я изоставил, а сетне бременност и ужас. За разлика от нея обаче Лин не била сама, не било нужно да бяга от дома и да прекосява половината свят в трюмовете на някакъв кораб по дирите на един недостоен мъж, както сторила тя самата. Лин се обърнала към родителите си и те трябвало да се чувстват безкрайно щастливи, че са в състояние да й помогнат, смятал Дао Циен. В Китай или в Чили дъщеря им щяла да е загубена, обществото нямало да има милост над нея, ала в Калифорния, където не съществували традиции, за всеки се намирало място. Джун и събрал малкото си семейство и обяснил, че бебето било дар от небесата и трябвало да го посрещнат с радост, че сълзите не носели нищо добро за кармата и увреждали малкото създание в утробата на майка му, обричайки го на несигурен живот. Това малко момченце или момиченце било добре дошло; чичо му Лъки и самият той, дядо му, щели достойно да заместят липсващия баща. Колкото до нещастната любов на Лин, щели да обмислят този въпрос по-късно. Изглеждал толкова развълнуван при мисълта, че ще става дядо, че Елайза се засрамила от нравоучителните си терзания, избърсала сълзите си и престанала да се самообвинява. Ако за Дао Циен съчувствието към дъщеря им било по-важно от семейната чест, тя трябвало да възприеме същото поведение, решила; неин дълг било да закриля Лин и останалото било маловажно. Обясни любезно всичко това на Северо дел Валие в онзи ден, когато той я потърси в салона за чай. Не разбираше защо чилиецът толкова настоява да разговаря с дъщеря й, но се застъпи за него и накрая Лин склони да го приеме. Спомняше си съвсем бегло за него, ала го посрещна с надеждата, че идва по заръка на Матиас.